![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Колкото до Рон, той нямаше приятели.
От другата страна на пътеката първият ред се заемаше от семейство Картър, точно както и на делото срещу Фриц. Двете страни се стараеха да не се поглеждат.
Беше четвъртък — почти цяла година, след като тялото на жертвата беше ексхумирано и Рон и Денис бяха арестувани. Последно Рон се бе лекувал в щатската болница преди тринайсет месеца. По молба на Барни беше прегледан веднъж и от Норма Уокър в Ейда — кратка визита, която започна и завърши както повечето му подобни прегледи в местната клиника. В продължение на цяла година всички лекарства, които беше получавал, бяха произволно дозирани от надзирателите му. Времето, което беше прекарал в изолирана килия, също не беше подобрило с нищо психическото му здраве.
Но психическото му здраве очевидно не тревожеше никой друг освен близките му. Нито обвинението, нито зашитата, нито самият съд бяха повдигнали въпроса за това.
Процесът можеше да започне.
Вълнението от първия ден на делото бързо отстъпи място на досадата от продължителния процес на избиране на съдебни заседатели. Часовете минаваха, адвокатите разпитваха потенциалните кандидати, а съдия Джоунс методично ги отхвърляше един след друг.
Рон се държеше прилично, доколкото можеше. Изглеждаше добре. Беше подстриган, избръснат, с нови дрехи. Водеше си бележки, внимателно наблюдаван от сина на Барни, който — макар и също толкова отегчен, колкото всички останали — не откъсваше поглед от него. Рон нямаше представа защо го следи така внимателно.
Късно следобед избраха дванайсетте съдебни заседатели — седем мъже и пет жени, всичките бели. Съдия Джоунс ги инструктира и ги изпрати вкъщи. Не се предвиждаше да ги изолират преди началото на процеса.
Анет и Рене бяха изпълнени с надежда. Един от съдебните заседатели беше зет на техен съсед, който живееше срещу Анет. Друг беше роднина на проповедник от Петдесятната църква, който със сигурност познаваше Хуанита Уилямсън и нейната силна вяра. Трети беше далечен братовчед на техен роднина.
Повечето от съдебните заседатели им изглеждаха познати. Анет и Рене ги бяха срещали по улиците. Ейда наистина беше малък град.
Съдебните заседатели се върнаха в девет на следващата сутрин. Нанси Шу произнесе встъпителната си пледоария, която съвпадаше почти дума по дума с предишната й реч в процеса срещу Фриц. Барни се отказа от встъпителни думи, докато обвинението не приключи цялостното си изложение.
Първият свидетел на обвинението отново беше Глен Гор, но нещата не протекоха точно така, както бяха планирани. След като съобщи името си, Гор замълча и отказа да свидетелства. Заяви на съдия Джоунс, че няма нищо против да го обвинят в неуважение към съда. Какво можеха да му направят? И без това излежаваше четирийсетгодишна присъда. Мотивите му останаха неясни, но вероятно имаха нещо общо с факта, че междувременно го бяха прехвърлили в щатския затвор, където на доносниците не се гледаше с добро око — за разлика от окръжния затвор в Понтоток, където явно почти всички бяха такива.
След първоначалното объркване съдия Джоунс реши показанията на Гор от предварителното заседание миналия юли да бъдат прочетени дословно на съдебните заседатели. Така и направиха и въпреки че ефектът не беше толкова силен, съдебните заседатели все пак чуха измислиците на Гор как е видял Рон в „Лампата“ в нощта на убийството.
Затова пък Барни не получи възможност да подложи Гор на кръстосан разпит за многобройните му тежки престъпления. Защитата не можа да му зададе и въпрос за неговите собствени занимания в нощта на убийството.
След като приключи с Гор, обвинението веднага премина към следващите си планирани ходове. Томи Глоувър, Джина Виета и Чарли Картър за трети път дадоха същите показания.
Гари Алън също разказа странната си история за двамата мъже, които се пръскали с маркуч в 3:30 ч. сутринта в началото на декември 1982 г., но настоя, че не може де идентифицира Рон Уилямсън. Според него другият може и да беше Фриц, а може би не.
В интерес на истината Гари Алън не беше в състояние да идентифицира когото и да било и нямаше никаква представа кога се е случил въпросният инцидент. Той беше наркоман, добре известен на полицията. Познаваше Денис Смит, защото бяха учили в един клас в местната гимназия.
Малко след убийството Смит се беше обърнал към него с въпроса дали е чул или видял нещо подозрително в малките часове на 8 декември. Алън каза, че е видял как двама мъже се пръскат с градински маркуч в двора на съседната къща, но не можеше да си спомни датата. Денис Смит и Гари Роджърс веднага достигнаха до заключението, че това са били Фриц и Уилямсън, които са миели от себе си кръвта на Деби Картьр. Притиснаха Алън за подробности и дори му показаха снимка от местопрестъплението. Бяха сигурни, че двамата мъже са били Фриц и Уилямсън, но Алън не можеше и не искаше да ги идентифицира.