Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
С голямо желание и старание заминах от Паленсия за двореца на кардинал Вобон, мъж с голямо влияние в двора на френския крал и брат, посветен на преоткриването на свитъка. Прекарах много месеци под неговото наставничество, изучавах историята на свитъка и се запознавах с чудесата на „Ходопория“. Моят ментор беше човек с безкрайно състрадание, чистота на сърцето, макар че стремежът му да открие на всяка цена свитъка понякога ми тежеше — толкова трескаво беше желанието му. Не след дълго обаче започнах да споделям голямата му амбиция — още веднъж волята на Мани сочеше, че ще успея, подготовката ми вървеше бързо. С последния сняг, добре подготвен и екипиран, напуснах Париж.
Щях ли да продължа да нося своята мисионерска посветеност и извън неговите порти? Щях ли да бъда достатъчно решителен? Как би могъл да се промени светът сега. Но нищо от това не стана. Бях момче на шестнайсет години, незнаещо, че няма да види повече нито Франция, нито любимата си Испания, близо двайсет години. И може би, пиша го сега, никога отново. Знам, че това просто е наказание за живота, който водих.
Това е цената на слабостта.
Първите години на моето пътуване минаваха и си отиваха със скорост, която сега ми е трудно да определя, загубени в стремежа за опрощение, което постоянно се борех да получа. Първо в Лион, после в Милано, Бремен, навсякъде бях убеден, че проследявам отдавна загубени следи на писмата от свитъка; вместо това потънах в разврата на епохата. Седемнайсет години позволявах светът на мрака да ме изкушава, не с вино и меса, не с плътски неща, ас един особен вид самоизмама; душата ми бе непостоянна в задълженията си към Светлината. Както и свети Августин преди мен, и аз бях много млад или много горделив пред изискванията на такова пътуване; вярата ми бе здрава, но главата ми бъкаше от въпроси, не виждах ясно мястото и задачата си в този свят. Дали свитъкът, неговото значение бяха собственото ми изкупление на греховете? Умът ми бе объркан, вълна от нерешителност ме потопи в един свят, който не успявах да разбера. Може би бях много неук. Любовта ми към Бога и вярата ми в Мани не ми помагаха в задачата, която изпълнявах. Изпитание на волята? Може би. Не мога да кажа. Ако е така, бях изпитан и се провалих.
Колко често бях имал желание да препиша няколко стиха от Живото Евангелие, да нося със себе си думите на Мани, за да укрепя собствената си воля. Тогава може би щях да превъзмогна собственото си пилеене (или по-скоро гордостта ми говори отново?) Но да нося такива неща беше твърде опасно, маската на добър католик никога не трябваше да се излага на риск. Бях се научил много добре да изпълнявам тази роля, собственото ми корумпиране не бе изключение в света на разгулната папска църква.
И така, в покварен живот, преминаваха годините, за които говоря и които дори и сега поглъщат по-голямата част от християнския свят. Когато онзи еретически свещеник се възправи, трябваше да забележа знака и да изляза от вцепенението си, да уловя възможността да се възправя отново пред очите на Мани. Но не го сторих. Вместо това реших, че този Лутер е Брат на Светлината, възгледите му, насочени срещу Рим, доказваха това. Бях убеден, че той е открил „Ходопория“, иначе защо щеше да разклаща така портите на нечистата църква? Сигурно думите му във Витенберг бяха прелюдия към „Голямото пробуждане“. Сигурно това доказваше намесата на великата ръка на Мани. Още веднъж се самозалъгах. Лутер не беше брат, неговото послание беше за разделение, а не за обединение.
Колко предразположен бе светът за подобно надигане. Какво чудесно време „Ходопория“ да възвести своята воля. Колко нещастно бе моето собствено съществувание.
Накрая събуден от бълнуването си, можах само да разбера моята погрешност. Като Йона към Тарсис, побягнах да изпълня моята задача към Изтока и града на турците. Мога ли да твърдя, че знаех, че ще намеря свитъка между стените му? Трябва да призная, че не бе така. Отивах в Константинопол, за да се заровя в един непознат свят. Въпреки моите заблуди Мани направляваше стъпките ми. Дори и с всичките ми човешки слабости Той ми позволи да открия семената на моето спасение.
Историята на моето изкупление е свидетелство за могъществото на Мани…