Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
Може би имаше в ръцете си по-голяма сила, отколкото предполагаше.
Кардинал Джакомо Перети прелистваше дневниците — тук покойният бе отбелязвал всяка своя мисъл — лична или папска. Бонифаций беше записвал методично всичко и бе заключвал дневниците си в бюрото до леглото, това бе известно само на най-близките му сътрудници и приятели. И в онзи момент Перети беше взел единствения ключ, окачен на безжизнената му шия, бе грабнал последните три тома — от юни до август, и ги бе изнесъл незабелязано от хората на охраната. Това бе станало няколко дни преди който и да било от тях да реши да прегледа личните вещи на папата.
Сега, седнал в своя апартамент — привичното време за лягане отдавна бе отминало, — Перети изучаваше записките с огромно внимание. Малко неща от първия дневник бяха привлекли вниманието му: чернова за енциклика на вярата, дълги размишления върху продължаващите избивания в Косово, растящи тревоги за амбицията на фон Нойрат. В края на втория обаче всеки запис започваше да включва редове от нещо далеч извън ежедневните задачи на службата. Изреченията бяха замествани от кратки, набързо надраскани.
Перети четеше:
9 юли: Откритието в Истанбул все още твърде спорно. Документацията разпръсната. Ислямски текст? (Руини убеден, че е ранен гностически.) Източник на езика несигурен. Някаква форма на коптски, арамейски?; загрижен от пристигането на Клайст (К (Н)
13 юли: Източник — древносирийски. Руини не е запознат с езика. Втората част е гръцка (писма?). Отправки към Стария завет (Апокриф? Необикновени фантазии. Пророчески пътувания (Сит като пророк?) Древносирийският текст даден на професор Алиходжа (отдел за коптски изследвания). Р. работи с писмата.
19 юли: Частичен превод (Тайното Евангелие на Йоан (Сит, Енох не е част от гностичната традиция (приписано е погрешно? 3-то или 4-то ст. Писмата около 10-то(?).
22 юли: Гностичен текст само като встъпление. Руини настоява „Съвършена светлина“ (???) (петнайсет версии, вариации). Алиходжа незапознат с „ПХ. Л“, (по-добре). Р. търси текстови указания езикът още проблематичен.
26 юли: Руини има текста. Алиходжа не може да бъде открит(?). Мисли, че има връзка с Атон (Православните?). „Крипта на Закрилника“ (?). Връща се в Рим утре.
30 юли: Ако е Атон, Руини предполага първо ст. (да се провери датировката) (Ако е така, защо Клайст и фон Нойрат са заинтересувани? Руини още не отговаря. Внезапни новини за сърдечния удар на Алиходжа (инсценировка ???). Р. убеден.
5 август: Себастиано също мъртъв. Оставам само аз. Няма следа от текста. Какво за Атон? И къде?
Последният запис свършваше с молитва за Руини, самообвинение за това, че не е видял очевидните опасности, и последен въпрос:
Фон Н → „Съвършена светлина“ → Атон: Заради това зас лужава ли си да се убива?
Перети затвори дневника. Смъртта на приятеля му два дни по-късно беше достатъчен отговор.
Манихейска молитва и Атон. Към какво се стремеше фон Нойрат?
Изчака десетина минути в килията си — достатъчно време, за да се увери, че Никотей не се навърта наоколо. После, без да сваля расото и шапчицата си, Пиърс излезе, тръгна надолу по стръмния склон и стигна до древния „форд“. Три сутринта. Имаше още един час до утринната молитва. Достатъчно време, за да изчезне от планината.
Това, което бе отнело на Генадиос петнайсет минути, отне на Пиърс четирийсет; пътят към Дафни беше не по-малко опасен и по обратния маршрут. С първите зари на утрото — сивкавият небосклон с неохота отстъпваше на слънцето — в пристанището пристигаха и първите гемии. Облечен в расо, Пиърс без труд си уреди пътуване до Уранополис; раницата му беше съпроводена от любопитния поглед на още сънения капитан. Подарък от скорошен посетител, обясни Пиърс. Господ пожелал да я използва. Мъжът вдигна рамене, после подкара гемията. Тази сутрин го интересуваха портокалите, а не волята Божия.
След десетина минути бумтенето на мотора бе заглушено от ехтенето на симандроните — дългите дървени клепала, използвани за призоваване на монасите към молитва — всяко с отделен тембър — дълбоки, резониращи тонове, прилични на глъхнеща китова песен, обикаляха склоновете на планината.
Миналата нощ мелодията им го бе обаяла, бе извисила чувството му на благоговение пред божественото; сега му напомняше само за предстоящото преследване.
Нови десет минути и ехтежът започна да заглъхва: първите лъчи на слънцето надничаха зад кулата в Уранополис, селището вече бе оживено, лодките — заети с товарене на стоки за планината. Самотният монах незабелязано се промуши през оживената улица и лесно намери тясната уличка, където Андракос бе оставил колата, скрита в предутринната сянка. Бързо смъкна шапката и расото, хвърли ги на задната седалка и запали двигателя. След минути бе на аутобана.