Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Един от мъжете я зашлеви през лицето, сграбчи я за косата и я бутна на земята.
Холис се завъртя и фрасна Буров по ченето, после понечи да удари и оня, който все още теглеше Лиза за косата. Мъжът извади пистолет и изрева:
— Стой!
Холис замръзна на място.
Буров се изправи, а Виктор, посъвзел се от ритника, също извади пистолета си. Буров попи кръвта от брадата си с носна кърпичка и каза спокойно:
— И двамата сте арестувани.
Холис помогна на Лиза да се изправи.
— Добре ли си? — Да…
— Тръгвайте! Знаете къде отиваме — изсъска Буров.
Лиза и Холис тръгнаха надолу по тъмната тиха улица към затвора „Лефортово“, а зад тях вървяха Буров и тримата от КГБ. Буров се обърна към подчинените си на руски:
— Виктор получи ритник по ташаците от тая мръсница, така че на него се пада честта да я претърси.
Всички се изхилиха.
На около стотина метра от затвора някаква кола тръгна по улицата и светна фаровете си. От противоположната страна се зададе друга кола. Бяха средно големи волги. Колите се приближиха и спряха. Вратите се отвориха и оттам излязоха четирима мъже с черни шушлякови якета и маски на лицата.
Сет Алеви — без маска, се качи на тротоара, мина покрай Холис и Лиза и се запъти право към Буров.
— Добър вечер. Предполагам, че вие сте полковник Буров.
Буров огледа мъжете в черно, които го бяха заобиколили.
— Бих искал да ви уведомя, че всички носят пистолети със заглушители — каза Алеви.
Погледът на Буров се спря върху Алеви:
— Арестуван сте!
— Ще ми се да убия тримата ви приятели и да ви отвлека тук — точно пред Лефортово — озъби му се Алеви. — Въпреки това, ако проявите малко разум, резултатът ще бъде нула на нула и ние ще се разделим като приятели до следващата ни среща. Не се помайвайте. Да или не?
Буров неохотно кимна.
— Кажете им да приберат пистолетите. Веднага!
Буров издаде заповедта.
Алеви се загледа в лицето на Буров, сякаш се опитваше да запамети всяка негова черта, и каза:
— Знаете ли кой съм?
— О, да. Вие сте мръсният дребен евреин, главният шеф на ЦРУ тук.
— Е, няма да спорим за определенията. Само искам да ви уведомя, че в кариерата ви се задава сериозна криза. Разбирате ли за какво говоря?
— Майната ви!
Холис се доближи до Алеви и се обърна към Буров:
— Въпреки всичко очаквам утре да ми се обадите във връзка с Додсън.
Холис и Алеви придружиха Лиза до една от волгите и тримата се качиха на задната седалка. Другите служители от охраната също се качиха в колите и всички потеглиха към центъра на града.
— Искам една цигара — каза Лиза.
— Свали прозореца — помоли Алеви.
Лиза запали цигарата с треперещи ръце.
— Господи!…
— Добре ли си? — попита Холис.
— Да. Искаш ли цигара?
— Точно сега не.
— Мисля, че юмрукът в лицето на един полковник от КГБ не бе много добра идея — обърна се Алеви към Холис.
— В оня момент ми се струваше добра.
Двамата от охраната на предната седалка се засмяха.
— Юмрукът беше заради Бренън, нали така, полковник? — каза шофьорът.
— Отчасти заради Бренън, отчасти заради мен самия.
— Най-добре е физическото насилие да се избягва — каза сериозно Алеви. — Тук няма място за лични отмъщения.
Холис мислеше че има, а знаеше, че и Алеви е убеден в същото.
— Ето така започват тия неща — продължи Алеви. — Сега при първия удобен случай той ще ти счупи ченето.
— Ако му се удаде подобна възможност, значи съм си заслужил да ми счупи ченето.
— Те се отнесоха грубо с нас, Сет — прекъсна го Лиза. — Имаме право да се защитаваме.
— Не, не и тук! — отсече Алеви. — И ти си в техния списък. Не видях точно какво направи…
— Ритнах оня дебелак Виктор в слабините.
Мъжете отпред отново се засмяха. Седналият до шофьора каза:
— Само така, госпожице Роудс.
Алеви повдигна рамене и се обърна към Холис:
— Обзалагам се, че поне за момент си помислил, че ще ви оставя да ви приберат.
— Мисля, че малко се позабави — отговори Холис. — Очаквах да се появиш по-рано.
— Всичко това планирано ли беше? — попита Лиза.
Никой не отговори.
— Вие и двамата сте луди. Сега наистина се чувствам като употребена носна кърпичка. Не съм стръв.
Отново никой нищо не каза. Лиза се облегна назад и дръпна от цигарата си.
— Вижте, ще ви помогна. Но в бъдеще искам да ме информирате как стоят нещата, иначе развалям сделката. Става ли?
Алеви и Холис приеха.
— Сега вече съм убеден, че Буров е един от основните играчи — изрече Холис.
Алеви кимна.
— Не си спомням да съм го виждал, но ще прегледам снимките в архива ни. Разбра ли нещо друго?