Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Холис побутна листчето обратно, без да го погледне.
— Искам да разговарям с майор Додсън и да чуя всичко това лично от него.
— Да, добре — кимна Буров. — Ако той няма нищо против, разбира се.
— Не ме интересува дали има, или няма. Ще го накарате да разговаря с мен. Още утре. Тук, в Москва. Предлагам ви срещата да се състои в хотела на Международния търговски център като един вид неутрална зона.
Буров запали цигара и издиша дима.
— Ще уведомя за това когото трябва.
— Както винаги в тая страна, липсва незабавно решение на нещата. Искам още утре да видя снимка на майор Додсън с утрешната „Правда“ в ръце.
— Много остроумно.
Холис отново се наведе напред.
— Ако не ми представите човека или неговата снимка, ще си направя извода, че сте го убили или пък че не е под ваш контрол. Убеден съм, че той бяга и се крие от вас и може съвсем скоро сам да се покаже на бял свят.
Буров погледна първо Лиза, след това Холис.
— Западняците, които идват в Съветския съюз, често страдат от параноя, а главите им са пълни с разни измишльотини, които са чели за нас. Наблюдават нещата през черни очила и възприемат погрешно всичко, което виждат. Въпреки това от хора като вас очаквах по-трезва преценка.
— Преливате от пусто в празно — каза Холис. — Обадете се утре в кабинета ми във връзка с майор Додсън.
— Ще се опитам. Но утре имам много ангажименти в програмата си, както се изразявате вие, американците. Зает съм с разследването на убийството на двама патрули в оная забранена зона, за която ви говорих. Двамата младежи са простреляни в гърдите и оставени да умрат в агония. Кой ли би могъл да извърши такова нещо? — Той се вторачи в лицето на Холис, после на Лиза.
Холис мушна Буров с пръст в гърдите и процеди през зъби:
— Двамата младежи — той отново мушна Буров, — оставени да умрат в агония ли? Копеле такова. Ти и твоите главорези сте избили хиляди мъже, жени, деца…
Лиза хвана ръката му.
— Сам, успокой се, недей.
Всички в ресторанта мълчаливо ги наблюдаваха, а лицето на Буров сякаш се бе вледенило. Цяла минута никой не помръдна, нито пък проговори, после Буров каза тихо:
— Какъв си глупак! Как смееш да дойдеш тук… Да ме обвиняваш в убийство…
— Между другото — прекъсна го Холис, — кой беше оня, дето ми отвори вратата на стаята на господин Фишър в хотел „Русия“?
— Откъде да знам?
— Оня тип — обясни Холис — приличаше и говореше като американец. Всъщност той бе руснак, човек на КГБ от главния Първи отдел, най-вероятно от служба А. Завършил е Института за САЩ и Канада в Москва, освен другите училища, в които е учил.
Буров бе зяпнал Холис, а той продължаваше:
— Човекът бе безупречен, Буров, така че не го уволнявайте. Но бе прекалено безупречен. По-добър, от колкото възпитаниците на обикновените ви училища. Знаех, че мястото му не е в оная стая. Ето защо реших, че е някой от вашите хора. Отначало помислих, че е истински американец, който работи за вас. После се замислих за Школата за магии на госпожа Иванова, за майор Додсън и другите. И стигнах до изводи, от които ти се завива свят. — Холис наля вино в чашата на Буров. — Май че ожадняхте, полковник.
Буров преглътна и каза грубо:
— Моля да ме последвате, за да разговаряме насаме.
— Смятам първо да се навечеряме — отговори Холис. — Довиждане.
— Последвайте ме. Кабинетът ми е наблизо.
— Вървете по дяволите!
— Страх ли ви е? — каза Буров подигравателно. — Има два начина да се отиде в Лефортово. Единият е доброволен.
Холис се огледа и видя, че няколко души бяха станали. Някои от седящите се усмихваха ехидно.
— В посолството знаят къде се намираме в момента — обади се Лиза.
— Не, госпожице. Те знаят закъде бяхте тръгнали. Как ще знаят дали сте пристигнали? — Буров се изправи. — Хайде с мен. Тръгвайте.
Холис остави салфетката на масата, стана и хвана Лиза за ръка. Тръгнаха след Буров към вратата. След тях се строиха трима яки мъже. Взеха палтата си от гардероба и излязоха навън в студа.
— Наляво — каза Буров.
— Смятам, че тук трябва да си кажем довиждане — обади се Холис, хвана Лиза под ръка и се обърна на другата страна.
Буров направи знак на тримата мъжаги, единият от които беше Виктор. Той блъсна Холис, който се удари в паркираната наблизо кола.
— Гадно копеле! — изкрещя Лиза и ритна Виктор в слабините.