Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Намерихме колата — продължи Буров, — която бяхте наели, там, където сте я оставили — при гарата в Гагарин, и аз наредих на хората от Криминалния отдел на московската полиция да я огледат. Следите по гумите, калта, боровите иглички и така нататък. Стигнах до извода, че сте влизали в забранена зона. По-точно — в една зона на два километра северно от Бородино.
— Бихте ли ми подали маслото, полковник? — помоли Холис.
Буров бутна една купичка масло през масата.
— Е?
Холис се наведе към Буров.
— Щом искате да разговаряте с нас, защо не го направите чрез вашето външно министерство и моето посолство? Довиждане!
Буров започна да почуква с лъжица по масата.
— Да вървят по дяволите! Това е работа за разузнаването. Аз знам кой сте вие. Знам още, че имате белези по врата и по гърба от рани, които сте получили, когато са ви свалили над Хайфон. Знам и това, че сестра ви се казва Мери, а майка ви се е пропила. Дайте да говорим по същество и да забравим за съществуването на дипломатическия етикет.
Холис взе лъжицата от ръката на Буров и каза:
— Добре, край на етикецията. Вие убихте един американски гражданин. Пребихте шофьора ми и навярно щяхте да ни убиете с госпожица Роудс. Въпреки всичко сега си седите тук с нас и ни говорите така, сякаш сте цивилизовано човешко същество. Само че не сте.
Буров, изглежда, не се обиди. Прекара замислено пръст по устните си, после кимна.
— Добре. Няма смисъл да отричаме някои от подробностите, които споменахте току-що. Най-вероятно изводът, който правите от тези подробности, е погрешен. Тоя въпрос е далеч извън рамките на вашата компетентност, полковник Холис, без съмнение и на вашата, госпожице Роудс. Признавам, че той е извън рамките и на моята компетентност. Това е въпрос, който засяга хората на най-високо равнище.
— Тогава защо трябва да се убиват обикновени хора, полковник? — обади се Лиза.
Буров не й обърна внимание и продължи:
— Да, ще задоволя любопитството ви. Нещата стоят така: въпросният майор Джак Додсън, когото покойният господин Фишър споменава в телефонното си обаждане до вас, е дезертьор. Като военнопленник в Народна република Виетнам майор Додсън изпраща писмо до съветското правителство в Ханой с молба за разговор. Интервюто е уредено и по време на дискусията със съветското военно аташе майор Додсън казва, че с удоволствие ще се възползва от възможността да се установи в Съветския съюз и да сподели своите знания в областта на военната авиация срещу освобождаването му от военнопленническия лагер. Чувствал се огорчен и предаден от своята държава. Заявил, че Америка не е воювала честно, че въздушната война е поставила живота му в опасност, опропастила е таланта му и е причинила смъртта на негови приятели. Навярно и вие сте се чувствали така, полковник Холис. Както и да е, Додсън попитал дали можем да го измъкнем от виетнамския военнопленнически лагер. И ние го измъкнахме.
Холис и Лиза мълчаха.
— А защо Съветският съюз не е провъзгласил неговото дезертьорство с цел пропаганда? — попита най-после Холис.
— Додсън не желаеше това. Това е част от сделката, която сключихме с него.
— И той е решил да остави семейството си да го смята за мъртъв? — попита Лиза.
Буров вдигна рамене.
— Майор Додсън говореше за някогашни изневери на съпругата си. Доколкото знам, той няма деца.
— Това ми звучи напълно абсурдно — каза Холис и след малко добави: — А какво е правил Додсън в оная борова гора през нощта, когато е срещнал Грегъри Фишър? Гъби ли е събирал?
— И — допълни Лиза — защо Грегъри Фишър е напуснал хотел „Русия“, след като полковник Холис му каза да стои там, и се е върнал при Бородино, където е загинал при автомобилна катастрофа? Да чуем отговора ви, полковник Буров.
Буров отпи малко вино.
— Злополуката с господин Фишър няма нищо общо със случая с майор Додсън. И все пак, тъй като и аз имах възможността да прослушам записа на разговора между господин Фишър и вас двамата, мисля, че всички признаваме, че той звучеше твърде възбудено. В доклада на милицията пише, че е бил и пиян. Моята версия е, че се е паникьосал и е тръгнал обратно с колата си с намерението да… ами, кой знае какво може да се очаква от един пиян човек? Що се отнася до майор Додсън, той има навика да ходи пеш из гората. Срещнал е господин Фишър съвсем случайно и навярно от чиста носталгия му е разказал нещо за себе си. Но изобщо не е казвал на господин Фишър, че е пленник, защото в действителност той не е.
Буров извади от джоба си сгънат лист и го подаде на Холис:
— Това е писмо от януари 1973 година, написано лично от майор Додсън, в което той моли за политическо убежище в Съветския съюз. Вашето правителство вече е запознато със случая и това, което се опитват да направят и двете правителства, е да се избегнат всякакви усложнения, които биха били предизвикани от дезертьорството на майор Додсън. Навремето той дезертира съвсем тихомълком и всички ние искаме нещата да си останат така.