Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Холис и Лиза се отправиха към входа на ресторанта.
— Тоя човек говореше също като таксиметровия шофьор, който ме вози за последен път в Ню Йорк — каза Лиза.
— Бог да благослови пролетариата. Довели са ги до просешка тояга.
Лиза се обърна и огледа улицата.
— Никога не съм идвала в тоя район на града. Тук е тъмно и зловещо.
— В това се крие част от чара му.
Тя се загледа в затвора на КГБ отвъд улицата. Забеляза спряла кола с неизключен мотор.
— Онова нашата любима чайка ли е?
— Възможно е. В една страна, където има всичко на всичко само четири модела коли, повечето от които са черни, е трудно човек да разбере дали го следят.
Холис я въведе в ресторанта и те оставиха палтата си на гардероба. Влязоха в средна по големина зала с безлично вътрешно оформление, но твърде интересна с клиентелата си. По-голямата част от посетителите бяха мъже и повече от половината носеха униформи. Много от цивилните бяха облечени в кафяви костюми — по-добре ушити от тези на средните московчани. Холис установи, че и тук, както в повечето московски ресторанти, осветлението е оскъдно, въпреки че ефектът от това не бе никак романтичен.
— Злокобно е. Обожавам такива места — промълви Лиза.
Холис съобщи името си на жената зад бюрото за резервации. Тя го изгледа от горе до долу, после огледа и Лиза. Намръщи се, после се обърна и ги поведе към една маса в центъра. Върху масата имаше бяла ленена покривка и тежки прибори. Холис подаде стол на Лиза.
— Всички ни гледат — каза тя.
— Та ти си толкова красива!
— Те знаят, че сме американци.
— По занятие господата, които виждаш, са предимно служители на Лефортово. Те са сбирщина от следователи, мъчители и екзекутори на КГБ. Имат страшен апетит. Храната е добра, а обслужването е най-бързото в цяла Москва, дори и в цяла Русия. А освен това и цените са по-ниски.
Някакъв тип от съседната маса се бе зазяпал в Лиза. Тя отвърна на погледа му.
— КГБ не слага подслушватели под тия маси. Тук КГБ седи на масите — продължи Холис.
Веднага пристигна сервитьорка с бутилка минерална вода и два листа с менюто. Холис поръча бутилка грузинско вино. Сервитьорката си тръгна, без да каже нито дума.
— Докъде е стигнала тая страна — зачуди се Лиза, — американски военен шпионин да седи в един и същ ресторант с още стотина главорези от КГБ. Къде е сега Джо Сталин да им помогне?
Холис прегледа менюто. За разлика от останалите ресторанти в Москва тук можеше да се получи всичко, което бе посочено в листа.
Сервитьорката донесе виното и те поръчаха вечеря.
— Онова гадно копеле още ме зяпа — каза Лиза.
Холис напълни чашите с червено вино.
— Ще го помоля да си излезе.
— Не — усмихна се Лиза. — Вече сме квит с ресторантите.
Тя се изплези на оня, дето я зяпаше. Няколко души се изсмяха. Мъжът стана от масата и Холис се запита дали няма да обере с прическата си тавана. Някои от мъжете започнаха да викат и да подсвиркват.
— Виктор, не се прави на невъзпитан дебелак. Поръчай по едно питие на американците — изкрещя един глас.
— Не, не, покажи им какъв дебелак си и ги изхвърли навън — провикна се друг.
Лиза се огледа, но не видя обслужващ персонал.
— Не искаш ли да си тръгваме? — обърна се тя към Холис.
— Не.
Виктор и Холис се преценяваха взаимно. Всички в ресторанта утихнаха, когато висок слаб мъж в цивилни дрехи прекоси залата.
— Вън! — извика той троснато на Виктор.
Виктор забърза към изхода. Полковник Буров се приближи към масата.
— Моля ви, стойте си. Може ли да седна? — И той се настани на масата им. Щракна, с пръсти и незабавно се появи една сервитьорка. — Още вино. — Погледна Холис и Лиза. — Трябва да ви се извиня от името на моя колега.
— Защо? Той не владее ли човешката реч? — отговори Холис.
Отначало Буров се зачуди, но след малко разбра израза и се усмихна. Обърна се и преведе думите на Холис на останалите. Всички се засмяха.
— Често ли идвате тук? — попита Холис.
— Да. Това е любимото заведение на моята организация. Не го ли знаехте, преди да дойдете?
Холис не обърна внимание на въпроса.
— Да предположа ли, че срещата не е случайна?
— Тя е навярно съдбоносна.
— Какво имате предвид, полковник Буров?
— Много неща, полковник Холис. От последната ни среща в Можайск по повод на оная неприятна история доста често си мисля за вас двамата.
— Както и ние за вас.
— Поласкан съм. Между другото, казаха ми, че изобщо не сте ходили до онова държавно стопанство.
— Е, та?