Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Много интересно, Лиза. Невероятни снимки!
— Благодаря.
— Къде се намират тия места?
— Всички са непосредствено преди околовръстното шосе, защото нямам право да излизам извън града. Част от тях са били отделни села, но с времето са влезли в границите на Москва. Други са стари квартали в центъра на града, несъборени все още, защото са скрити сред големите бетонни блокове.
— Много американски градове преминават през същия етап на грозно строителство — отбеляза Холис.
— Да — каза Лиза, — но това се дължи на спора между естетиката и печалбата. А тук целта е да се вкарат всички в жилищни блокове, където ще могат лесно да се наблюдават. И това не се отнася само за градовете. Един ден цялата провинция ще изглежда като оня совхоз, който видяхме.
— Това не е наш проблем — каза Холис.
— Сигурно си мислиш, че страдам от някаква мания, и навярно си прав. Но не мога да разбера какво право имат тия бюрократи да унищожават домовете на хората или пък културни и религиозни паметници, които по един или друг начин принадлежат на света. Виж тия снимки — „Малий театър“ точно до „Болшой“, Московския художествен театър „Станиславски“, храма „Свети Николай“. Всички били обявени за разрушение, но няколко московски художници и писатели подочули за това и изпратили протестно писмо. Така станало и с квартал „Арбат“. Моряците корабокрушенци все още се държат, но никой не е в състояние да спре тези набези над миналото. Ще съборят дори Кремъл до основи, ако са сигурни, че ще се измъкнат безнаказано.
— Може би ще могат да го продадат на някой американски бизнесмен, който да го превърне в увеселителен парк.
Холис отгърна следващата страница от албума и видя снимка на Лиза на верандата на някаква къща във викториански стил. Това би могло да бъде нейната собствена къща в Сий Клиф, ако до нея не стоеше някакво семейство, чиито членове много приличаха на руснаци, а възрастните пиеха московска бира от бутилки. На снимката беше и Сет Алеви, сложил ръка на главата на Лиза, необичайно усмихнат. Надписът под снимката гласеше: „Аз и Сет на лов в Татарово с истински брокери на недвижимо имущество.“
— Глупости — намръщи се Лиза и прелисти страницата. Продължи да му показва останалите снимки, но Холис вече не внимаваше. Тя като че ли го усети и остави албума на масичката за сервиране.
— На снимката е едно еврейско семейство. Дисиденти — каза тя, след като помълча.
Холис стана и си наля още едно питие.
— Е, смяташ ли, че някой издател в Ню Йорк би се заинтересувал от това? — попита Лиза.
— Може би. Снимките са много добри. Имаш усет.
— Благодаря. Може ли да те снимам за моя албум?
— Не.
— Сърдиш ли се?
— Може би.
— Ами… съжалявам… Не трябваше да ти казвам за това, но той се заинтересува силно от моята работа, от тоя очерк. Каза, че има връзки в няколко издателства… Затова от време на време ходехме заедно да снимаме.
— Добре, добре.
Холис вярваше, че Алеви е говорел искрено. Всъщност ЦРУ имаше много връзки с издатели, чиято цел бе да издават антисъветска литература. Той не знаеше как точно ги подмамваха и дали издателите знаеха с кого си имат работа, но бе подочул, че тая програма се осъществява доста успешно. Подозираше, че Лиза няма и представа, че и с това Алеви я бе пъхнал в още една от дребните си странични игрички. Така или иначе, албумът имаше големи достойнства. Холис бе убеден, че един ден щеше да види книгата в някоя книжарница, а на първа страница ще има изказани благодарности към Сет Алеви и неговата компания. Тоя мъж наистина знаеше как да съчетава работата с удоволствието.
— Нали ми каза, че ще бъде опасно — прекъсна Лиза недоброжелателните му мисли.
Холис я погледна:
— Моля?
— Това, което става. Опасно ли е.
— Да. Опасно е.
— Не можеш ли да ми дадеш още някои факти?
Хрумна му ужасната мисъл, че Лиза докладва всичко на Сет Алеви. Но ако това наистина бе така, то тогава излизаше, че той съвсем не познава хората, както досега смяташе.
— В основни линии знаеш всичко — каза Холис. — Ще ти обяснявам подробностите тогава, когато обстоятелствата го налагат.
— Ще играя в тая игра, Сам — усмихна се тя, — но няма да говоря с вашите термини. Ще си говоря на английски.
Той също се усмихна в отговор на думите й:
— Когато ти се прииска да се откажеш, просто кажи: „Отказвам се.“ Нищо повече не е необходимо.