Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Той кимна и се обърна към Алеви.
— Радиопредавател — посочи той.
Алеви остави Буров и отиде до предавателя, отскубна пластмасовите слушалки заедно с кабелите и ги запрати в металния корпус на радиопредавателя.
— Успя ли да се свърже?
— Не ми се вярва.
Холис навлече панталона, а Лиза му помогна да си сложи ризата и канадката. Обу и маратонките, но не успя да завърже връзките и Лиза отново му се притече на помощ. Холис се изправи несигурно на крака и набута разхлабените хартиени рула със списъците в джоба си, а Лиза подаде звездата му.
Алеви обърна Буров по гръб и погледна лицето му, а след това попита Холис:
— Вие двамата май не се обичате много?
Холис не отговори.
— Защо сте наранили баща ми? — каза някакъв глас на руски.
Всички се обърнаха към вратата. Там стоеше по нощница уплашено десетинагодишно момиченце. Зад него бе застанала пълна жена на средна възраст с дебело подплатен пеньоар, а отзад едва се забелязваше възрастната жена, която Буров бе представил за своя майка.
Жената на средна възраст погледна към Холис, после към Лиза и накрая към облечения в униформа на КГБ Алеви.
— Съпругът ми мъртъв ли е?
— Не, госпожо — отговори й на руски Алеви, — просто е в безсъзнание.
— Не разбирам какво става — изхлипа тя. Алеви и Холис се спогледаха.
— Няма да ги убиете — каза Лиза на английски.
— Баща ми ще се оправи ли? — попита момичето, Наталия.
— Да — отговори на руски Лиза.
Изведнъж старата жена бутна снахата и внучката си и се втурна в стаята, коленичи до сина си с обляно в сълзи лице и започна да го гали.
— О, Господи, бедното ми момче. Пьотр, Пьотр, Господ да те пази, мъничкият ми. — Холис си спомни репортажите по новините през Втората световна война, които показваха как стари бабушки ридаят, коленичили над телата на синовете и съпрузите си. Боже мой, колко ли такива като Буров са износили в огромните си утроби тези свети възрастни жени.
— Не можем да ги вземем, но не можем и да ги оставим… — каза Алеви на английски.
— Не Сет! — рязко отговори Лиза.
— Искам Буров да знае, че са живи — каза Холис на Алеви. — По-късно това може да ни послужи.
— Добре — кимна Алеви. После се обърна към жената на Буров на руски: — Вие ще останете в къщата, или кучетата ще ви разкъсат. За известно време ще оставим тук няколко войници. — Алеви се наведе, за да вдигне Буров, но Холис го отблъсна встрани, с доста усилия положи Буров на рамо и го понесе към вратата, докато възрастната жена продължаваше да го гали.
— Ще го откараме в болницата — каза Лиза на Наталия и я погали по главата. — Скоро ще си бъде пак у дома. Жената и майката на Буров понечиха да последват Холис надолу по стълбите, но Алеви ги спря.
— Не се притеснявайте. Всичко ще бъде наред.
Лиза и Алеви последваха Холис.
— Беше мил с тях — каза Лиза на Алеви.
Той не отговори.
Транс Амът ги чакаше пред входната врата с отворен гюрук. Милс излезе от колата и заедно с Холис сложиха Буров в задното отделение при Додсън. Милс върза китките на Буров с парче метална жица. Холис погледна надолу към двамата пребити мъже: Додсън с разкъсания си анцуг и Буров с опръсканата си с кръв пижама бяха еднакво неузнаваеми в лицата. Кръгът се затваря, помисли Холис, и събитията, предизвикани от катапултирането на Додсън през телената ограда, наближаваха развръзката си.
— Аз ще карам — каза Холис. — Бърт, дай ми шинела и фуражката си и седни отзад до Лиза.
Холис нахлузи униформения шинел и фуражката на КГБ седна на шофьорското място и запали колата. Милс и Лиза се качиха отзад, а Алеви седна до Холис.
Холис включи колата на скорост и засили нагоре по шосето, мина през портала и продължи по тъмния криволичещ път.
— Разполагаме с още двадесет и две минути до сендмена — каза Алеви, когато прекосяваха търговския център. — Твърде много време.
— Това всичко ли е, Сет? Можем ли вече да си ходим? — попита Лиза.
— Да. Вертолетът е пълен.
— Дяволски пълен — добави Холис. Той натисна газта и увеличи скоростта до шестдесет мили в час.
Точно когато приближиха щаба, въздухът бе раздран от пронизителна сирена.
— Струва ми се, че това има нещо общо с нас — каза Алеви.
Пред осветената сграда на щаба бяха спрели няколко зила и дузина войници от отряда за охрана на КГБ обикаляха около тях. Един се приближи към банкета на пътя и започна да маха на Холис да влезе в паркинга пред щаба.
Холис натисна педала на газта до земята и подмина щаба като стрела.
— Какво според теб искаше този? — попита Алеви.
— Не зная.
Холис видя, че стрелката на километража му сочи деветдесет мили в час. Те прелетяха покрай Пост 000.