Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Трябва да ги позабавим — кимна Алеви.
Той грабна един автомат АК-47, показа дулото му през прозореца и пусна дълъг откос в близките дървета, докато се свършиха всичките тридесет патрона в пълнителя.
Гърмежите откъм гората утихнаха за няколко минути, докато войниците от отряда за охрана се прикриха зад дърветата. Когато стрелбата се поднови, Холис забеляза, че изстрелите сега бяха насочени предимно към бараката. Чуваше глухите удари на куршумите, забиващи се от външната страна на трупите. Понякога случаен куршум влизаше през разбитите прозорци и оставяйки зелена следа, се забиваше в отсрещната стена, просветвайки за малко, преди да угасне. Куршумите пробиваха металния покрив над главите им и покривните греди започнаха да се нацепват.
— Може би искаш да останем, докато започнем да различаваме цвета на очите им — каза Бренън на Алеви.
— Добре, Бил — каза Алеви и зареди нов пълнител.
— Вземи Буров и тръгвай към вертолета.
— Не, вземи Додсън, аз ще взема Буров — каза Холис.
Алеви кимна на Бренън.
— Можеш да ги проследиш с нощния визьор — Бренън подаде снайперистката пушка на Алеви, — а цевта не проблясва и не вдига шум. Използвай я, докато се приближат. След това вземи автомат и амунициите от чантата. Но по-добре всички да се махаме оттук още сега — добави Бренън.
Алеви повдигна снайперистката пушка над перваза на прозореца, прицели се в една проблеснала цев и изстреля един куршум.
— Трябва да почакам Бърт още малко — каза той. — Ще се видим по-късно. Бренън коленичи до Додсън.
— Пулсът му е добър, но наистина е много зле. — Той метна Додсън на рамо и тръгна към вратата, която не беше под пряк обстрел от гората. — Добре, ще се видим на борда — каза Бренън не особено убедено.
Той ритна вратата навън и Холис го видя да се придвижва бързо от бараката към поляната и да изчезва в тъмнината.
Холис застана на колене до Буров и провери пулса и дишането му.
— Добре е. Струва си да го вземем.
Буров се размърда, опитвайки се да вдигне глава, но Холис го бутна назад. Буров понечи да каже нещо през смазаните си устни и изпочупени зъби. После изплю кръв и слюнка и каза на руски:
— Ти… — отвори очи, — ти… Холис… Ще те убия… Ще чукам жена ти.
— Ще оживееш — отговори му Холис на руски, — но няма да ти е до чукане.
— Еб вас.
— Знаете ли къде отивате, полковник? — Алеви се приближи до Буров. — В Америка. Късметлия сте.
— Не… не… — Буров повдигна завързаните си ръце и слабо замахна към Алеви.
Алеви извади пълна спринцовка от джоба си и заби иглата й във врата на Буров, вкарвайки му доза натриев пентанол.
— Ще можеш да изпращаш картички на Наталия — каза той на Буров.
— Копеле.
— Я виж кой го казва.
Буров дочу пукота на стрелбата.
— Виждате ли… идват за вас.
— Е, Сам, твой ред е — каза Алеви на Холис. — Занеси наградата си вкъщи.
— Защо не дойдеш и ти? — отговори Холис. — Милс е мъртъв.
— Няма значение.
— Хайде да си ходим, Сет. Заслужаваш го. Обед в Белия дом.
— Аз ще издавам заповедите, генерал Холис. Тръгвай.
За момент погледите на Холис и Алеви се срещнаха, после Алеви каза:
— Приспивателният газ ще плъзне след няколко минути. Всичко ще бъде наред. По-добре тръгвай.
Чуха шум от стъпките на тичащ човек пред вратата на бараката и сграбчиха пушките си, тогава отвън се разнесе познат глас:
— Влизам!
Милс се хвърли с главата напред през отворената врата и се блъсна в Буров, който изръмжа. Милс седна на пода и пое дъх.
— Много са близо. На по-малко от сто метра. — Погледна си часовника. — Господи… време е да вървим.
Холис забеляза, че по ръцете и по врата на Милс има кръв. Надуши миризмата на петрол, а дрехите на Милс бяха обгорени.
— Ранен ли си?
— Добре съм. Измъкнах се изпод колата, преди да избухне. Е, чакаме ли нещо?
— Само теб — отговори Алеви. — Ти ще вземеш Буров. Ние ще те прикриваме с димна завеса.
Холис сложи припадналия Буров на раменете на Милс, докато Алеви отвори черната кожена чанта и извади кутиите с газа. Той застана до вратата и надникна навън.
— Дяволски близо са. — Извади предпазителя от кутията и я хвърли от вратата. Черният дим се понесе на талази и се разстла на юг, понесен от вятъра към приближаващите се войници от отряда за охрана.
Алеви извади и кутия полицейски газ от чантата и също я изхвърли навън. Полицейският газ за разправа с демонстранти се разпръсна и се смеси с димната завеса.