Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Добре, Бърт, ще се видим след една-две минути.
Милс стоеше приведен до вратата с Буров на гърба и наблюдаваше разстилащия се по земята газ, изпълващ пространството между бараката и дърветата. Сред разредените изстрели започнаха да се чуват звуци от кашляне и повръщане.
— Успех — каза Милс. Той прихвана Буров и изтича от бараката, като остави димната завеса зад гърба си.
Холис залегна до вратата с АК-47 в ръка и изстреля всичките тридесет патрона от пълнителя в хоризонтален откос под дърветата, но в отговор получи съвсем малко изстрели. Погледна обратно към Милс и видя, че вече е изчезнал.
Холис огледа избата и седна, облегнал се с гръб на дървената стена. Алеви коленичи до прозореца и изстреля дълъг откос в черния дим. На пода издрънчаха празните гилзи и бараката се изпълни с миризмата на изгорял барут.
— Добре, Милс и Буров трябва вече да са на борда — каза Холис. — Искаш ли да тръгнеш пръв? Аз ще те прикривам.
— Не, ти тръгни пръв — каза Алеви и погледна часовника си. — Имаме още няколко минути.
Холис тръгна към вратата, след това погледна назад към Алеви.
— Тръгвай — усмихна му се Алеви.
Холис чуваше рева на вертолетните двигатели от поляната.
— Ще излети. Тръгвай с мен.
Алеви седеше облегнат на стената до вратата, но не отговори. Холис помисли, че откакто го познаваше, за пръв път го вижда толкова отпуснат и в мир със себе си.
— Това, което си пуснал от вертолета, не е приспивателен газ, нали?
— Не, не е — отговори Алеви.
— Нервнопаралитичен ли е?
— Да. Използвах зарин. Табун също е добър, но…
— Защо? Защо, Сет…?
— Много добре знаеш защо.
— Но… Исусе Христе, човече… близо триста американци… жените, децата…
— Те не могат да се приберат вкъщи, Сам. Никога няма да могат да се приберат в къщи. Те нямат дом. Това е техният дом. Ти го знаеш.
Холис погледна през прозореца и видя, че димната завеса започва да се разнася. Той прерови чантата и откри последната димна граната и последната кутия полицейски газ. Махна предпазителите на двете и ги изхвърли през вратата. Все още имаше отделни изстрели, насочени към тях, но преобладаващите звуци бяха от повръщане и проклятия.
— Значи Държавният департамент и Белият дом получиха това, което искаха — каза Холис на Алеви. — Това място никога не е съществувало. И ти се съгласи?
— Тръгвай, Сам. Не искам да умреш тук — каза Алеви, като си погледна часовника.
— А ти тук ли смяташ да умреш?
Алеви не му отговори направо, а отвърна:
— На път съм да убия хиляда души. — Той погледна към Холис. — Идеята беше моя. Отровния газ. В името на страната ни.
— Защо „В името на страната ни“?
— Това е компромис. В замяна на това, че ЦРУ и Пентагонът няма да пратят по дяволите мирните инициативи и всички тези глупости, ние можем да задържим колкото искаме от трите хиляди випускници на Школата за магии, които се надяваме да разкрием в Америка. Останалите могат да си вървят без съд и присъда. Това стана възможно благодарение на теб и на списъците на генерал Суриков. Това ни изведе от задънената улица. Ще открием своя собствена Школа за магии в Америка. Разбираш ли?
— Опасявам се, че да.
— Не се прави на проклет бойскаут. Ще съумеем да обърнем разузнавателната им операция срещу самите тях. Ще имаме първокласно училище за нашите агенти, а Буров и Додсън ще бъдат нещо като наставници на курсантите. Добре измислено, какво ще кажеш?
— Идеята твоя ли е?
— Разбира се. Но ще ти призная и още нещо, което не беше моя идея — добави Алеви. — Не трябваше да излезете живи от тук нито ти, нито Лиза. Твоите хора от военновъздушното разузнаване, включително и шефът ти, генерал Вандермулън, се съгласиха на това, макар и с нежелание, признавам.
— Тогава защо…
— О, не съм чак такова животно, Сам. Нима вярваш наистина, че бих могъл да я оставя да умре тук?
— Нищо, което правиш, вече не може да ме учуди, Сет.
— Благодаря. Но това не мога да направя. Колкото до теб… ами аз те харесвам, така че ти давам шанс да се измъкнеш.
Холис чу, че ревът на двигателите се усили.
— А какво стана със Суриков и внучката му, Сет? Излъга ли ме? — попита Холис.
— Опасявам се, че да. Ще останат още малко в Москва. Налага се, иначе в КГБ ще разберат, че именно Суриков е предал Школата за магии. А не можем да допуснем това, преди ФБР да е готово да ги залови всички. Знаеш го.
— Ти си едно гадно копеле.
— Аз съм патриот.
В дървените стени на бараката отново започнаха да се забиват куршуми и Холис ясно различи силния лай на тежка картечница. От стените се разлетяха трески и Холис залегна на земята.