Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Гледайте за отклонението към вертолетната площадка — каза Холис.
— Все още не са напълно сигурни кой е и какво е — обади се Милс.
— Е, надявам се да го проумеят, след като ние си тръгнем оттук — каза Алеви.
— Приближават ни две коли — каза Холис, като хвърли поглед в огледалото за обратно виждане.
Алеви погледна през рамото си и очите му срещнаха погледа на Лиза.
— Ти си необичайно мълчалива — каза той.
— Мисля за вертолета — усмихна се нервно тя.
— След пет минути сме във въздуха.
— Все още са след нас — каза Холис.
— Взриви ги — каза Алеви на Милс. — Опитай с това — той подаде шапката си на Милс.
— Добре. — Милс извади фосфорна граната от джоба на коляното си, нагласи часовника на нула и постави гранатата в шапката. — Каква е отсрочката при нула?
— Седем секунди.
— Добре. Можеш ли лекичко да открехнеш вратата си? — Милс издърпа часовниковия механизъм, за да зареди гранатата, и изброи до четири, след това бутна шапката на пътя. — Пет, шест.
Първата кола, ЗИЛ-6, беше на около двеста метра зад тях и сменяше светлините с надут клаксон.
— Седем.
Фосфорната граната избухна под първия зил, който излетя от пътя и се разби в дърветата, след което резервоарът му експлодира. Парчета горящ фосфор се разлетяха на всички страни и възпламениха боровите дървета.
Вторият зил, голям транспортен камион, продължи да ги следва, но не откри стрелба.
— Недоумява какво означава всичко това — каза Милс. — Не му се ще да открие огън по колата на полковника.
— Сам! Ето го пътя към вертолетната площадка! — извика Лиза.
Холис заби спирачки и рязко извъртя волана надясно. Колата поднесе, но не излезе от пътя. Холис превключи на по-малка предавка и отново даде газ по тесния чакълест път. Понтиакът подскочи, Холис го овладя и стрелката на километража достигна шейсет, после седемдесет мили в час.
Холис видя на около двеста метра пред себе си очертанията на радиорубката със слаба светлина в единия от прозорците. Видя и част от поляната, но не забеляза вертолета.
Сирената все още виеше, а прожекторите на наблюдателните кули осветяваха горите извън пределите на школата. В лагера кипеше живот, а шестстотинте войници от отряда за охрана бяха на крак.
— Ще вземем Бренън в движение — каза Холис.
— Проклетият камион ни настига! — каза Алеви, като погледна назад. — Спри тук и прегради пътя, или ще ни последват до вертолетната площадка.
— Добре — Холис натисна спирачките. Понтиакът поднесе и застана напречно на пътя. Той извади ключовете от таблото, загаси фаровете и всички се измъкнаха от колата.
Зилът зад тях намали скорост и спря на около сто метра, осветявайки ги с фаровете си. Алеви носеше Додсън на гръб, а Холис взе Буров.
— Лиза, изтичай напред и кажи на Бренън, че идваме — каза Алеви. Лиза извади пистолета си и хукна напред по пътя.
Холис видя сенките на последните десетина войници, слезли от камиона и насочващи се към тях. Някой извика на руски:
— Идентифицирайте се!
— Задръж ги за няколко минути, Бърт — каза Алеви на Милс.
— Добре — Милс извади пистолета си, претърколи се под понтиака и зачака войниците да се приближат.
Холис и Алеви се затичаха към бараката, понесли Додсън и Буров на гърбовете си.
Милс се прицели и изстреля всичките осем куршума на пистолета си със заглушител. Някой извика и въздухът незабавно бе разкъсан от глухия пукот на автоматите АК-47, наподобяващ гърма на фойерверки. Черната нощ бе прорязана от зелените откоси на автоматите и прозорците на понтиака се разлетяха. Милс зареди и изстреля още осем куршума.
Холис и Алеви тичаха приведени напред, като търсеха опора в каменистия път, когато краката им започнаха да се огъват под тежестта. Холис все още не успяваше да види вертолета на площадката.
Лиза тичаше пред тях и когато стигна на двайсетина метра пред дървената барака, извика:
— Бил! Бил! Бренън!
— Лиза Роудс? — отговори й някакъв глас. — Тичай! Бързо!
Лиза спринтира последните двадесет метра и се намери в прегръдките на Бренън.
— Добре, хайде. Поеми си дъх. Какво става? — каза той.
Тя посочи надолу към пътеката.
— Сет и Сам… носят Додсън и Буров.
— Кой? А, да. Добре. А Милс?
— Там е. Идват. Преследваха ни.
— Така и предполагах. Добре, качвай се във вертолета, там, на поляната…
— Не. Ще чакам…
— Добре. Тогава влизай в бараката и залегни. Веднага се връщам. — Бренън хукна по пътеката и видя Холис и Алеви да идват към него. Автоматичен откос преряза клоните над главите им и те всички се хвърлиха на земята. Бренън погледна към Буров и Додсън и попита: