Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Никога не съм можел да се оправям с предавките.
Той извади пистолета и го остави в скута си. Един от войниците се приближи към шофьорската врата и надникна през прозореца.
— Да, капитане? — Милс изстреля един-единствен куршум между очите на войника, докато Алеви отвори вратата си и застана на прага. Вторият войник все още беше в караулката. Алеви забеляза, че той отчаяно удря по полевия телефон и се протяга да си вземе пушката. Алеви се прицели внимателно от покрива на зила и изстреля всичките си шест куршума в караулката. Разхвърчаха се стъкла и трески и мъжът падна на земята.
Милс изключи фаровете.
Алеви тръгна към портала, а Холис слезе от зила.
— Той е мой — каза Холис, като сграбчи Алеви за ръката.
— Добре — кимна Алеви. — Но не го убивай.
— Знам.
— Разполагаме с тридесет и четири минути, за да стигнем до вертолетната площадка — погледна към часовника си Алеви.
— Нека дойда с теб — каза Лиза на Холис. — Ще ти помогна да се справиш с поста вътре в къщата.
Холис кимна. Той отвори телената врата и се обърна към Алеви.
— От лявата страна на къщата се намира понтиакът на Грег Фишър. Ще го вземем с нас.
— Понтиакът на Фишър? Тук…? — неразбиращо попита Алеви.
— Буров го кара. Ключовете вероятно са на таблото.
— Чудесна идея, Сам — кимна Алеви. — Този ЗИЛ-6 сигурно вече го търсят. А след като понтиакът е на Буров, може и да не го спрат.
— А може да ни потрябват и скоростта му, и по-доброто му управление. Зилът е много противен — добави Милс.
— Всичко това е може би истина — отговори Холис. — Но аз искам този Транс Ам, просто защото… го искам. — Той хвана Лиза за ръката и хукна по дългата асфалтирана пътека към дачата.
Внезапно от тъмнината се появиха двете немски овчарки и се хвърлиха към тях от две различни посоки. Холис приклекна в позиция за стрелба, прицели се и стреля в по-близкото куче вляво от него. Пистолетът му изщрака тихо, но кучето силно зави. Холис се претърколи надясно точно когато втората овчарка стигна до него и Лиза. Той сякаш надуши голямото куче точно в секундата, преди да му вкара куршум в устата.
— Добре ли си? — попита Холис, като стана и помогна на Лиза да се изправи на крака.
— Добре съм.
Те стигнаха до входната врата и Холис й кимна. Тя натисна дръжката и установи, че е отворено. Лиза сложи пистолета в джоба на канадката си и се промъкна вътре.
Часовият седеше на стола си в обширното антре, осветено от слаба лампа, и се целеше в нея с автоматична пушка. Лиза притвори вратата след себе си и застана неподвижно.
— Коя сте вие? — попита часовият.
Тя сложи пръст пред устните си и прошепна на руски:
— Аз съм Лиза Роудс. Новата американка. Полковникът иска да ме види.
— Не ми е казвал такова нещо — каза часовият.
— Но е казал на мъжете навън.
— Защо предполагате, че иска да ви види полковникът? По това време? — усмихна се часовият.
— Иска да спи с мен.
Часовият самодоволно се усмихна и остави пушката си на бюрото.
— Ще трябва да се кача горе и да го извикам — той свали ботушите си. — Идете в дневната и се съблечете. Налага се да го прави там, защото старата е горе. — Часовият бе застанал на пода по чорапи.
Лиза рязко отвори вратата и отскочи встрани.
Холис се втурна през вратата и стреля, докато човекът се протягаше към пушката си, след това се хвърли напред и го хвана, преди да падне на земята. Той сложи мъжа да седне обратно на стола и едва тогава забеляза кървавата пяна, показала се на устата му вследствие на раната в гърдите, която го караше да хрипти, докато се опитваше да поеме дъх.
Холис хвана Лиза за ръката и я изтласка към входната врата.
— Тръгвай — прошепна той. — Няма да спорим.
— Моля те, Сам… Внимавай…
Холис отвори вратата и я избута навън, след това се върна при часовия, който го гледаше втренчено. Холис мина зад него, сложи ръка на рамото му и изстреля един куршум в тила му, като го придържаше облегнат на стола.
После напусна антрето и тръгна към стълбите. Стъпалата изскърцаха, но той продължи нагоре.
— Наталия, ти ли си, скъпа? — обади се женски глас. Холис спря. Чуха се стъпки и женският глас извика отново:
— Пьотр, Наталия си е в стаята.
— Часовият е — отвърна й Буров. — Ела да си легнеш.
Холис отново чу стъпки и звука на затваряща се врата. Той изкачи и останалите стъпала и стигна до обширното антре на горния етаж. Вляво от него имаше две полуоткрехнати врати, които вероятно водеха към спалните на дъщерята на Буров, Наталия, и на майка му. Вдясно имаше затворена врата, която навярно бе спалнята на съпрузите. Холис се приближи към нея, ослуша се, после натисна дръжката, отвори вратата и се претърколи странично в стаята, заемайки позиция за стрелба с насочен към леглото пистолет.