Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Новодевичите?
Той кимна. Те имаха кратка, но забележителна история.
— Придържай се към петнадесет километра в час — каза Холис на Алеви — или ще привлечеш вниманието им.
Продължиха напред. Алеви взе един завой и възкликна:
— Какво, по дяволите, е това?
Холис се поизправи и погледна през прозореца.
— Това е търговският център „При боровете“. Никога ли не си виждал търговски център?
— Боже Господи… — разсмя се Милс.
Алеви погледна защитната мрежа, която скриваше небето, после зави през паркинга и мина бавно покрай редицата от магазини.
— „7-илевън“?
— Декорите се изготвят в Мосфилм.
— Наистина ли? — Той огледа всички витрини, покрай които минаха, и няколко пъти поклати глава.
— Не е лошо… а те…
— Ще те информирам за всичко в Лондон — рязко отговори Холис. — Хайде да вървим.
Внезапно на пътя се появиха фарове и те видяха огромен военен транспортьор ЗИЛ-131 да преминава през паркинга и да се насочва към щабната сграда.
— Ако спре пред щаба, надали ще харесат онова, което ще видят там — каза Милс.
Алеви натисна газта и зави обратно към пътя, озовавайки се точно зад транспортьора. Фаровете на Алеви осветиха покритата с брезент каросерия и те видяха, че вътре има около двадесет души, въоръжени с автомати АК-47. Алеви натисна клаксона си и присветна с фаровете. Шофьорът на транспортьора извади ръката си през прозореца, след което спря колата. Той излезе и тръгна към тях.
— Страков? — извика той.
— Наведете се — каза Алеви на Холис и Лиза. Той отвори вратата си и нареди на Милс: — Мини зад волана. — Алеви скочи на земята и тръгна към шофьора на другия камион, който закриваше с ръка очите си от ярката светлина на фаровете.
— Кой е? — попита шофьорът.
— Майор Воронин.
Човекът се изпъна мирно и козирува.
— Къде карате тези хора? — попита Алеви.
— Да сменим патрулните постове — отговори шофьорът.
— Кои постове?
— Кула едно и две, главния портал, щаба и вертолетната площадка, сър. Току-що смених охраната на дачата.
— Дачата на полковник Буров?
— Да, сър.
— Колко войници оставихте там?
— Трима.
Алеви погледна към двадесетимата въоръжени мъже в каросерията на камиона, чиито глави бяха обърнати към него.
— Хората в щаба и на вертолетната площадка получиха още по два часа наряд за невнимание при изпълнение на служебните си задължения — обърна се той към шофьора.
— Да, сър. По чия заповед?
— По моя, ефрейторе. Идете направо при кулите и главния портал, след това върнете останалите си хора в караулната.
— В бараките, сър.
— Да, в бараките. — Алеви почувства, че изпод фуражката му започват да се стичат капки пот и да струят по челото му. — Свободен сте.
Шофьорът се поколеба, след това козирува и се обърна на пета.
Алеви се върна при зила и седна на седалката до шофьора.
— Обърни, Бърт — каза той на Милс.
Милс се затрудни да намери задната скорост, след това я включи и зилът изгасна.
— По дяволите!
Големият транспортен камион стоеше на пътя пред тях. Милс включи отново двигателя и спирайки на три пъти, зави неубедително на тесния път, докато транспортьорът бавно потегли напред. Никой не продума. Милс подкара колата към дачата на Буров.
— Не мога да карам руски коли — тихо каза той.
— Чух какво си говорихте и не съм напълно сигурен, че той ще ти се подчини — каза Холис на Алеви.
— Ти не разбираш руския начин на мислене.
— Но разбирам военния начин на мислене. Хората приемат всякакви заповеди от собствените си офицери, но не се подчиняват непременно на нарежданията на офицер, когото не познават.
— Струва ми се, че се справям — каза Алеви, след това попита: — Да се връщаме ли искаш, или да продължим?
— Продължавайте — отговори Холис.
Лиза въздъхна отчаяно и се обърна към Милс.
Моля те, Бърт, не можеш ли да вразумиш тези двамата?
— Не — отвърна Милс, след като се замисли за момент.
— Това караулната на дачата ли е? — попита Алеви след минута.
— Да, тя е — отговори Холис, като надникна през предното стъкло. — Вилата е заградена с телена ограда. Между оградата и къщата има кучета. В караулката трябва да има двама войници и още един в самата дача. Но човек никога не може да бъде сигурен.
— Шофьорът също ми каза, че са трима. Ти поеми войника, който се приближава към нас — каза Алеви на Милс, — а аз ще се заема с другия.
— Добре.
— Вие отзад залегнете.
Милс намали скоростта и се приближи към караулката. Алеви погледна към обикновената на вид дача зад вратата, разположена на около сто метра в тъмнината. Милс рязко спря зила, той подскочи и изключи. Отново го включи.