Мъжки игри

— Не успях, Владимир Борисович. Още щом ми показаха записите в редакцията, аз се обадих на вас, нали си спомняте? А вие казахте да вземем записите и веднага да тръгваме за Федералното бюро за съдебни експертизи. Обещахте, че докато пътуваме, вие ще докладвате въпроса на ръководството и ще поискате оттам да наредят нашите материали да бъдат разгледани веднага, без да чакаме ред.

— И вие тръгнахте, така ли?

— Тъй вярно.

— С какъв транспорт пътувахте до редакцията?

— Аз пътувах с моята кола, а представителите на редакцията — с колата на Баглюк.

— Какво стана по-нататък?

— В Бюрото ние веднага влязохме при директора, той каза, че са му се обадили и ни прати в отдела за фоноскопични експертизи. Дадохме записите, регистрираха ги и всички си тръгнахме.

— Прекрасно. Вие сте тръгнали по своите си работи и повече не сте общували с Баглюк, правилно ли ви разбрах?

— През този ден — не, не съм общувал.

— А вчера?

— Вчера се срещнахме направо в Бюрото, а след разговора с експерта дойдохме тук, при вас.

— И пак всеки с колата си?

— Тъй вярно.

— Но как така, Юрий Викторович? Вие оперативен работник ли сте или конвой, ако мога да попитам? Може би смятате, че вашите професионални задължения се състоят в придружаване на журналиста Баглюк при пътуванията му из града? Как е могло да стане така, че дори не сте намерили време да поговорите с него надълго и нашироко, да си изясните подробностите, необходими за издирването на човека, който му е пробутал фалшификата? Или сте толкова увлечен в разрешаването на личните си любовни проблеми, че съвсем сте забравили за работата и предпочитате да я прехвърляте на чужди плещи?

Това беше грубо. Целият отдел знаеше, че Юра Коротков отдавна вече не е верен на жена си, нещо повече — много от тях се познаваха с жената, с която той вече четири години имаше връзка, но никой не би могъл да го упрекне, че върти любов във вреда на работата. Коротков започна да се изчервява, устните му се свиха, той сякаш всеки момент щеше да избухне.

— Владимир Борисович — започна той със звънтящ от гняв глас, но Мелник веднага го прекъсна:

— Снощи вие напълно успешно прехвърлихте работата си на мен. Изтърсихте при мен Баглюк като ненужен товар, който ви тежи прекалено много, и радостно хукнахте да пиете кафе в кабинета на приятелката си Каменская. За щастие в дадената ситуация аз се проявих повече като криминалист, отколкото като началник, така че свърших вместо вас онова, което вас ви беше домързяло да свършите или за което бяхте забравили. Аз получих от Баглюк всички сведения, които можеха да се изтръгнат от него. И слава богу, че го направих.