Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
… но миг преди това подът под краката им изригна в залп от куршуми, изстреляни съвсем неочаквано от някой, който се намираше долу.
Двамата френски десантници паднаха. Миг по-късно Мечо Пух подаде глава през отвора на стълбата.
— Улучих ли ги? Улучих ли ги? Добре ли си? — попита той.
— Добре съм — отговори Уест и побърза да слезе при останалите. — Хайде! Трябва да стигнем до моста „Шарл дьо Гол“, преди този автобус да се е разпаднал.
Непрестанното изкачване и спускане на уличното платно, по което се движеха с максимална скорост, несъмнено би доставило голямо удоволствие на пътуващите туристи; след като оставиха Лувъра зад гърба си, пътят минаваше покрай първия от двата острова в средата на Сена — Ил дьо ла Сите. Многобройни мостове — подминаваха ги с такава скорост, че бе невъзможно да се разгледат — отдясно на тях свързваха брега с острова.
Ако продължаха по този път, скоро щяха да навлязат в квартал Арсенал, в района, където се бе издигала Бастилията.
След това идваше ред на нови два големи моста: „Аустерлиц“ и „Шарл дьо Гол“: вторият започваше недалеч от свръхмодерната сграда на Министерството на икономиката, финансите и промишлеността, която на свой ред бе близо до Лионската гара — гарата, обслужваща с високоскоростни влакове Югоизточна Франция.
Червеният двуетажен автобус продължаваше да се носи по крайбрежната улица, маневрираше сред уличния трафик и с влудяващо безразличие изтласкваше преследващите го военни машини.
Стрелна се под няколко надлеза и с абсолютно незачитане на всякакви правила за движение пресече няколко кръстовища. В един момент профучаха покрай катедралата „Нотър Дам“, но това, изглежда, бе единственият автобус на света, който не спря да отдаде дължимото на внушителната гледка.
Веднага след като Уест напусна горната платформа на автобуса, френските десантници от „Супер Пума“-та над тях се заловиха сериозно със задачата да превземат автобуса… въпреки усилията на Стреч да затрудни максимално работата им.
Това им отне около минута.
Десантниците се спускаха по двойки и заемаха позиции на платформата. Скоро осмина души тръгнаха приведени към зейналия отвор на стълбището и с готови за стрелба оръжия се приготвиха да превземат долната платформа…
… но в този момент Уест извика:
— Стреч! Горе гъмжи от войска! Виждаш ли онази изходна рампа? Мини под нея!
Право пред тях се задаваше поредният надлез с изходна рампа, започваща от тяхното платно и постепенно завиваща под наклон, за да се слее с платното на надлеза. Ниска бетонна ограда разделяше рампата от пътното платно, по което се движеха и което продължаваше напред под надлеза като през тунел.
— Какво? — извика Стреч назад.
— Действай! — изкрещя Уест. — Всички да се хванат за нещо! Дръжте се здраво!
Навлязоха в изходната рампа, без да намаляват скоростта, рампата започна плавно да се изкачва…
… и в същия момент Стреч изви рязко наляво, автобусът поднесе, удари се в бетонния парапет и…
… се преобърна!
Претърколи се през ниския парапет, използвайки основата му като опорна точка. Но скоростта му бе прекалено висока, за да спре веднага. Напротив, той продължи да се търкаля странично, излетя от изходната рампа, падна върху покрива си…
… и смаза до един осемте френски десантници на горната платформа!
Но и това не бе краят.
Понеже падането бе от значителна височина, страничната инерция не можеше да бъде убита толкова бързо.
Така че автобусът продължи да се претъркаля, отново стъпи на колела, започна второ преобръщане и се удари в другата стена на бетонното корито, по дъното на което се спускаше пътят. Това по невероятен начин го задържа на колела, така че автобусът продължи да се движи пак напред и се гмурна в тунела, след като току-що се бе претърколил на 360 градуса!
Всички в автобуса бяха замаяни от превъртането, което ги бе разхвърляло из салона.
По някакво чудо бяха оцелели до един.
Уест се надигна от пода и незабавно взе нещата в ръцете си.
Пое волана от Стреч, докато смачканият автобус изскачаше от тунела и навлизаше в квартал Арсенал. След като французите бяха видели с очите си докъде е готов да стигне Уест в решимостта си да предотврати превземането на автобуса му от въздуха, „Супер Пума“-та сега летеше над реката успоредно на автобуса.
Пред тях изникна модерната сграда от стомана и стъкло на Министерството на икономиката.