Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
След осем минути Уест и Дългоух вече бяха облечени еднакво — с бели работни комбинезони на обслужващия персонал на Лувъра, взети „назаем“ от двама нещастни работници, които лежаха в безсъзнание в складово помещение някъде в музея.
Влязоха в крилото „Денон“ и се качиха по внушителното стълбище „Дару“. Стълбището се извиваше в плавни дъги, чезнеше и отново се появяваше високо над главите им, преди да стигне до гордо стоящата на широка площадка…
… крилата богиня на победата от Самотраки.
Тя бе, казано с две думи, просто изумителна.
Стоеше с изпъчени срещу вятъра гърди, величествените й крила бяха под ъгъл зад гърба й, влажната й туника бе прилепнала по тялото — гениално увековечена в мрамор.
Метър и осемдесет висока и поставена върху метър и половина висок пиедестал, статуята се извисяваше над сновящите под нея туристи.
Ако главата й бе запазена, Богинята на победата абсолютно сигурно щеше да притежава славата на Венера Милоска — друга „отседнала“ в музея богиня — защото както и да се погледнеше, майсторството на изработката й с лекота превъзхождаше това на Венера.
Управата на Лувъра, изглежда, осъзнаваше този факт, което едва ли можеше да се каже за широката публика: статуята на крилатата богиня на победата се намираше високо в сградата, гордо изложена на първи етаж, недалеч от „Мона Лиза“, а на Венера бе отредено място в теснотията на едно от претъпканите подземни нива.
Мраморният постамент, върху който се намираше статуята, изобразяваше източения нос на кораб… само че предметът върху него никога не бе попадал на кораб.
Този предмет се бе намирал на облегалката за ръка на трона на Зевс — отчупеният връх на облегалката.
И ако човек се загледаше внимателно, щеше да открие част от гигантския палец на Зевс под Богинята на победата.
Естественото заключение бе поразително: ако Богинята бе толкова голяма, статуята на Зевс — истинското Чудо на света, изчезнало завинаги — би трябвало да е била невъобразимо гигантска.
Местоположението на Богинята — първи етаж в крилото „Денон“ на Лувъра — създаваше проблем на Уест.
Както и с другите ключови експонати в Лувъра, всички обекти на първи етаж се охраняваха с лазер: в мига, в който някоя рисунка или скулптура се поместеше, това довеждаше до сработването на невидим лазер и във всеки портал на двореца се спускаше стоманена решетка, която запечатваше крадците в сградата.
Само че на първи етаж имаше допълнителна предпазна мярка: стълбището „Дару“, с всичките му завои и извивки, можеше елементарно да бъде блокирано и крадците щяха да останат на първи етаж. С други думи, Богинята можеше да бъде обезпокоена, но нямаше начин да бъде изнесена.
Облечени в работните си комбинезони, Уест и Дългоух тръгнаха нагоре по стълбището и спряха пред високата статуя на Богинята на победата.
Следващият им ход беше да разместят някакви засадени в саксии дръвчета на площадката, което остана незабелязано от минаващата покрай тях тълпа.
Уест постави две дръвчета леко вляво на статуята, докато Дългоух премести две от по-големите саксии съвсем встрани, до входа, който извеждаше в южна посока, към страната на Лувъра, гледаща към Сена. Лили бе застанала до този вход.
Никой не им обръщаше никакво внимание.
За хората те бяха най-обикновени работници, дошли, за да свършат някаква неизвестна, но очевидно наредена им от началниците работа.
Уест взе от едно сервизно помещение навит на руло параван, на който пишеше „В ремонт“, и го опъна на стойка пред статуята, като по този начин я скри от погледа на хората.
После погледна към Дългоух, който кимна, за да покаже, че е готов.
Джак Уест-младши си позволи да преглътне.
И сам не можеше да повярва на онова, което бе намислил да направи.
Пое дълбоко дъх, качи се на мраморния подиум, който представляваше поставката за ръце на трона на Зевс и… бутна Крилатата богиня на победата от Самотраки — безценна мраморна статуя на над 2000 години — на пода!
В мига, в който основата на статуята се отлепи от постамента, в музея се разнесе вой на сирени и забляскаха червени светлини.
Масивни стоманени решетки с грохот започнаха да се спускат във всеки портал, да запечатват стълбището и площадката.
Всички… с изключение на един.
Южният портал.
Неговата решетка също се плъзна надолу…
… и спря с удар на половин метър от земята, блокирана от двете тежки саксии, оставени под нея от Дългоух само преди секунди.