Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— Мостът пред нас е „Аустерлиц“ — каза Мечо Пух, наведен над рамото на Уест. — Следващият е „Шарл дьо Гол“.
— Ясно — отговори Уест. — Всички да приготвят малките кислородни бутилки, да извадят маските и да стоят близко до вратите. Действай!
Мечо Пух предаде указанията му на Лили, Стреч и Дългоух и те се придвижиха до изходите на автобуса.
Машината подмина изхода към „Аустерлиц“ и се понесе към следващия мост — „Шарл дьо Гол“. Също като „Аустерлиц“, „Шарл дьо Гол“ започваше отдясно на тях и минаваше над реката. От другата му страна стъклените кули на Министерството на икономиката се забиваха в небето.
Крайбрежната улица започна да се изкачва, за да предложи възможност за завиване към моста по изходната рампа.
И на мястото, където всички коли забавят, за да се изкачат по рампата, Уест заби педала на газта в пода.
В резултат се включи в пътя за преминаване по „Шарл дьо Гол“ на феноменална скорост — и в този момент разнебитеният автобус изпълни последния номер в земния си път.
Блъсна ниската ограда за пешеходци в лявата страна на моста, излетя над Сена, пое към небето в зрелищна парабола, стигна най-високата си точка, предницата се наклони надолу и последва падане… по време на което Уест се измъкна от шофьорската седалка и заедно с останалите скочи през вратите на автобуса, преди той да се забие в реката.
Автобусът изхвърли мощен гейзер — а около него имаше четири по-малки: от скоковете на пътниците му.
За ужас на летящите в двата съпровождащи автобуса хеликоптера, никой не изплува.
Само че под водата ставаха някои невидими отгоре неща.
Всички бяха оцелели след съзнателно извършената катастрофа и сега се прегрупираха около Уест, сложили леководолазните си маски, захранвани с кислород от малките бутилки.
Заплуваха в мътните кафеникави води на реката към калдъръмения северен бряг на Сена в района под моста.
Тук, в средновековната стена, под повърхността на реката имаше ръждясала от векове врата.
Катинарът, който я държеше заключена, бе нов и наглед здрав, но за него се бе погрижил Мечо Пух — още сутринта. И сега катинарът си висеше на мястото и за невнимателния наблюдател дори изглеждаше непокътнат. Само че Мечо Пух го бе срязал, така че сега само леко го дръпна и отвори ръждясалата врата.
От другата й страна започваше зидан подземен коридор — чезнеше напред в мътната вода. Екипът се насочи в прохода, като последния — Дългоух — не пропусна да притвори вратата и с малко усилия щракна в халките чисто нов катинар, същия като предишния.
На двайсетина метра пред тях подводният проход се издигаше в тесен канализационен тунел.
Всички се изправиха, газеха до колене в смърдящата вода.
— Готическа картина — безизразно изказа общото впечатление Стреч.
— Християнски катакомби от седемнайсети век — обясни Мечо Пух. — Минават под целия Париж. Общата им дължина надвишава двеста и седемдесет километра. Този клон от тунелите стига до булевард „Дидро“. По тях ще минем под Министерството на икономиката и ще излезем на Лионската гара.
Уест си погледна часовника.
12:35.
— Хайде — подкани ги той. — Влакът няма да ни чака.
Трите останали армейски панхарда спряха до моста „Шарл дьо Гол“ и от тях се изсипаха десантници. Червеният двуетажен автобус бавно потъваше.
Двата хеликоптера патрулираха над мястото на катастрофата и търсеха оцелели.
Любопитни парижани се трупаха на моста да гледат.
Допълнителни отряди на командосите бяха изпратени в комплекса на Министерството и в гара „Аустерлиц“ — друга голяма гара, също до моста „Шарл дьо Гол“, но на южната страна на Сена.
Всички незаминали влакове бяха спрени. Като допълнителна предпазна мярка бяха спрени и влаковете, тръгващи от Лионската гара — доста по на север, но дори тази малко вероятна възможност не бе пренебрегната.
В действителност последният напуснал този ден Лионската гара влак се оказа експресът в 12:44 от Париж за Женева, с първа спирка в Дижон.
След час, преоблечени в сухи дрехи, Уест и хората му слязоха от влака в Дижон, усмихнати и изпълнени със законно чувство на удовлетворение.
Качиха се на чартърен полет за Испания, където щяха да се срещнат с „Халикарнас“ и да продължат към Кения.
Усмивките им казваха всичко.
След два провалени опита — или дори три, ако се броеше и частта от Мавзолея — най-сетне разполагаха с част от Пирамидиона.