Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Вече бяха в положение да преговарят.
И наистина бяха пълноправни участници в играта.
18 март 2006, 12:45
2 дни преди настъпването на Тартар
По същото това време, на 2000 километра от тях, в Рим, един дългобрад мъж в черните одежди на католически свещеник пресече широкия площад пред базиликата „Свети Петър“ — величествената катедрала, проектирана от Микеланджело, най-свещеното място на богослужение в Римокатолическата църква.
С дългата си сива брада и прегърбена походка Макс Епер правеше впечатление на човек, чието място е именно тук: стар сбръчкан свещенослужител, може би дори от източноправославната вяра, дошъл във Ватикана.
Съпровождаха го Зоуи и Фъзи. Докато пресичаха заедно с тълпите туристи площад „Свети Петър“, Зоуи не можеше да откъсне очи от гигантския каменен обелиск, гордо издигащ се в центъра на площада.
— Култът на Амон Ра — късо каза Магьосника, докато минаваха покрай извисяващата се каменна игла.
Зоуи извърна глава и продължи да гледа този египетски паметник, така гордо издигащ се пред най-голямата католическа църква на света.
— Култът на Амон Ра…
И сви рамене.
Влязоха в базиликата.
Малко са сътворените от човешка ръка сгради, които могат да съперничат на базиликата „Свети Петър“ с размерите си. Тя е оформена като гигантско разпятие — точно така е оформен и центърът на Париж — а световноизвестният й купол се издига на замайващите 90 метра височина над блестящ мраморен под. Ярки слънчеви лъчи разсичат като божии посланици полумрака в църквата — проникват през невъзможно високи прозорци.
Микеланджеловата „Пиета“ се намира встрани от централния вход. В ниши по дължината на нефа се издигат величествени статуи на светци — св. Игнаций, св. Франциск Асизки — и гледат хората от горе надолу.
Всичко е създадено така, че да внушава благоговение.
Но най-зрелищната част от смайващата катедрала се намира в най-свещеното й място — пресечната точка на кръста.
Тук е олтарът на свети Петър, покрит от колосален навес, подпрян в четирите си ъгъла на четири колони и изработен от яко позлатено желязо. Върховете на четирите колони, дебели като стволове на вековно дърво, са увенчани с наклонени напред ангели, вдигнали тръби във възхвала на Всевишния.
Отдолу е олтарът.
— Изглежда толкова обикновен — каза Фъзи.
Беше прав. Олтарът на свети Петър е забележително обикновен — най-семпъл продълговат мраморен блок, поставен върху издигнат постамент. В момента, понеже не се използваше, бе застлан с проста покривка в бяло, златно и червено, върху която бяха сложени няколко свещи. Дебело въже, висящо в халките на месингови стълбове, преграждаше пътя на любопитните.
— Да — каза Магьосника. — Като се има предвид значението му, изглежда удивително семпъл.
— Най-важното в момента е дали Заид ни е казал истината — обади се Зоуи.
Преди двата отряда да се разделят, Заид бе разкрил, че частта от храма на Артемида е зазидана в олтара на базиликата „Свети Петър“. Според него трапецът бил вложен с лицето надолу в невзрачния олтар по такъв начин, че основата му е изравнена с горната повърхност на олтара. За хората без въображение това би изглеждало като квадратна златна плоча в плоската повърхност — квадратна плоча с кристал в центъра.
За посветените това означаваше много повече, разбира се.
Магьосника огледа олтара.
— Предполагам, че само неколцина кардинали са имали правото да погледнат непокритата повърхност на олтара. А още по-малко са онези, които са наясно с истинското значение на златния трапец, взидан в нея. Това със сигурност са най-висшите, привилегированите посветени в истинската история на Църквата.
— И какво ще правим сега? — попита Зоуи. — Едва ли ще можем да извадим лост и да изкъртим трапеца от олтара пред погледите на всички тези хора.
— Трябва ми само да му хвърля един поглед — обясни Магьосника. — И да се опитам да запомня какво пише.
Бяха заобиколени от туристи, униформени представители на швейцарската гвардия и — в това Магьосника нямаше никакви съмнения — неизвестен брой цивилно облечени охранители, готови да сграбчат всеки натрапник, дръзнал да направи крачка към олтара.
Всеки — с изключение може би на немощен стар свещеник.