Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— Страхотна новина, Ловецо. Магьосника е тръгнал насам. Прати ми съобщение. Мисията в Рим е успешна. Ще са тук утре сутринта. Е, с теб ще се видим след няколко часа.
С пружинираща походка тя изтича нагоре по стъпалата към кухнята. Изпитваше облекчение, че всички са добре и че мисиите им са завършили успешно. Искаше да приготви празнична вечеря — просто им се полагаше.
Влезе в кухнята и… установи, че там вече има някой.
— Това наистина са чудесни новини, госпожо Епер.
Дорис замръзна.
Пред нея, седнал невъзмутимо до кухненската маса, бе самият Маршал Джуда. А зад него стояха прави дванайсет облечени в камуфлажни униформи тежковъоръжени американски войници от специалните сили.
Джуда я гледаше изпод вежди. В гласа му звучеше недвусмислена заплаха:
— Седни, Дорис. Да ги почакаме да се приберат.
18 март 2006, 23:45
2 дни преди настъпването на Тартар
Уест и хората му се връщаха в Кения.
По пътя се отбиха в Испания, за да заредят с гориво, и точно тогава Лили направи поредното откритие, свързано с Текста на Калимах — изведнъж установи, че е в състояние да прочете следващия запис.
— И какво се казва в него? — попита Уест.
— Той е за Висящите градини на Семирамида — обясни тя. — Гласи следното:
Уест игриво разроши косата й:
— Чудесно се справяш, фъстък. Чудесно! Магьосника ще се побърка от щастие.
„Халикарнас“ кацна с гръмотевичен рев на турбореактивните си двигатели на пистата във Виктория Стейшън малко преди полунощ. Беше истинска африканска нощ — издута пълна луна осветяваше като прожектор тревистата равнина, хълмовете смълчано се подаваха от земята като зъби в обсипаното със звезди небе.
Къщата бе на километър от пистата. От прозорците й струеше оранжева светлина. Предупредителният сигнал — лампата над хвойната в предната градина — не бе включен.
Скай Монстър завъртя носа на самолета към хангара, изкопан в основата на хълма в края на пистата, бавно започна да рулира натам, а пътниците се заеха да събират багажа си.
Никой не можеше и да предположи, че в този момент ги следят двеста чифта очи.
С вой на турбините „Халикарнас“ закова пред портала на ярко осветения хангар.
Там, точно пред вратата, имаше подвижна стълба. А до стълбата, на десетина метра от тях, стояха посрещачите — в случая един човек: Дорис.
И пак никой в самолета не можеше да предположи, че тя го прави под заплахата от насочено към нея оръжие.
Самолетът спря до подвижната стълба на входа на хангара, но без да влиза в него — двигателят трябваше да се охлади няколко часа, преди да бъде затворен в помещението.
Щом шумът на турбините започна да заглъхва, Дългоух и Лили избутаха предната врата навън — нямаха търпение да видят Дорис и да й покажат частта от статуята на Зевс — и изтрополиха надолу по стъпалата. Дългоух бе нарамил раницата с частта.
След тях вървяха Мечо Пух и Стреч, водеха Заид — той отново бе с белезници.
Скай Монстър и Уест се задържаха в самолета: Скай Монстър, за да приключи със следполетната проверка на системите, а Уест просто искаше да събере нещата си — бележки, ръкописи, бележника на нациста Хеслер.
Навън бе шумно — четирите мощни турбореактивни двигателя на „Халикарнас“ още не бяха спрели напълно, макар воят им да ставаше все по-нисък.
Дългоух и Лили бяха преполовили разстоянието до Дорис.
— Дорис! Успяхме! — надвика Лили шума, но обикновено приветливото лице на Дорис този път бе студено, сякаш… сякаш знаеше нещо, което не можеше да разкрие.
Но в следващия миг като че ли събра сили, усмихна се мило и извика:
— Браво, моя малка Еовин! Какво триумфално завръщане! Все едно Гимли се връща в Мория, нали?
При думите й Лили забави крачка.
А после внезапно спря.
Дългоух също спря и се обърна към нея.