Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Това бе изходът към спасението…
Богинята падна върху двете дръвчета, които Уест бе преместил вляво от нея, и ударът бе смекчен в клоните им.
Уест се хвърли към обърнатата с основата си нагоре статуя и огледа краката й или по-скоро малкия кубичен къс мрамор, върху който стояха краката й.
Извади големия гаечен ключ, който бе взел от сервизното помещение.
— Дано археолозите по света ми простят — прошепна и замахна с всичка сила.
Един удар, втори, трети…
Туристите на площадката викаха разтревожено. Двама пристъпиха да видят какво става зад паравана, но Дългоух ги спря с гневен поглед, който не вещаеше на любопитните нищо хубаво.
Трите удара на Уест с гаечния ключ сложиха край на съществуването на малкия мраморен пиедестал… но извадиха на бял свят трапец от масивно злато с основа може би малко под половин метър.
Третата част на Пирамидиона.
Която бе скрита в мраморния пиедестал на статуята на Богинята на победата.
— Лили! — извика Уест. — Ела да погледнеш. В случай, че я загубим по-нататък!
Лили дотича и впери поглед в разкошния златен трапец и загадъчния символ, изгравиран върху него.
— Нови редове от двете заклинания.
— Добре. Можем да тръгваме — каза Уест.
Напъхаха частта в здравата раница на гърба на Дългоух и предвождани от Лили, побягнаха и се плъзнаха под полуотворената решетка в портала, извеждащ на юг.
Дългоух и Уест ритнаха встрани подпиращите решетката саксии и тя с трясък затвори входа зад тях.
Тичаха по безкрайно дълъг коридор. Сърцата им биеха до пръсване.
Зад тях се разнесоха викове — викове на френски. Охраната на музея ги преследваше.
Уест бързо каза в радиомикрофона си:
— Мечо Пух? Там ли сте?
— Чакаме. Надявам се да използвате правилния прозорец!
— Ей сега ще се разбере.
Коридорът, избран от Уест, свършваше с десен завой под прав ъгъл. След това излизаше в много дълъг вестибюл, който на практика оформяше най-южното крило на Лувъра. Цялата лява стена на вестибюла бе скрита под подредени един до друг шедьоври. Няколко високи френски прозореца гледаха към Сена.
И точно в този миг във вестибюла се появи втора група охранители — и се втурна с викове към тях.
Уест запрати тежкия гаечен ключ към първия френски прозорец във вестибюла и разби стъклото. Парчетата се посипаха навсякъде.
Той надникна през прозореца…
… и видя Мечо Пух — на едно ниво с тях, буквално на сантиметри…
… стъпил върху откритата горна платформа на двуетажен автобус!
Между Лувъра и Сена има само едно нещо — тясното платно на дългата крайбрежна улица Ке де Тюйлери. Тя следва извивките на коритото на реката и е с променливо ниво: издига се, където има мостове, и се спуска, където има тунели.
Точно на тази улица редом с Пале дьо Лувр беше паркиран откраднатият от Мечо Пух двуетажен автобус — един от онези отворени отгоре яркочервени автобуси за туристи, които обикалят по улиците на Париж, Лондон и Ню Йорк.
— Е? Какво чакаш? — извика Мечо Пух. — Хайде!
— Идваме…
Уест му хвърли Лили, изтласка Дългоух с тежката раница и сам скочи от прозореца на първия етаж върху горната платформа на двуетажния автобус. И го направи в последния възможен момент, защото тичащите към тях пазачи решиха да открият огън.
В секундата, в която краката му стъпиха върху откритата платформа на автобуса, Стреч — той беше на мястото на шофьора — натисна педала на газта, автобусът полетя напред и втората част на преследването започна.
Червеният двуетажен автобус се вля със застрашително разлюляване в парижкия трафик със скорост, която никой никога не би помислил, че може да развие.
В далечината вече се разнасяше вой на полицейски сирени.
— Наляво и пак наляво! — извика надолу Уест. — Заобиколи Лувъра! Обратно към Обелиска!
Автобусът взе завоите на скорост, а Уест изтрополи по стълбите и застана зад Стреч.
— И какво да правя, като стигнем там? — попита Стреч.
Уест се взря напред… Обелискът вече изникваше над редицата дървета вляво от тях.
— Искам да се забиеш в скелето! — нареди той и пак хукна нагоре.
Със свистене на гумите двуетажният автобус излезе на площад „Конкорд“ и едва не се прекатури от скоростта.