Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Чакай! — извика тя.
Няколко ръце се протегнаха да я вдигнат. Майката на хлапето се опита да се извини. Елвира прелетя покрай тях и изтича на улицата. Когато обаче се озова на тротоара, жената бе изминала половината път надолу по улицата.
— Чакай! — извика отново Елвира.
Жената погледна през рамо и започна да тича.
Минувачите гледаха любопитно Елвира, която се провираше по многолюдната улица. Без да обръща внимание на студения вятър и на започващия да вали сняг, тя тичаше, като държеше жената под око и се надяваше да види полицай.
Внезапно жената сви наляво по Осемдесет и първа улица. Елвира я настигна, когато тя спря до една кола, паркирана пред Националния природоисторически музей.
Шофьорът на колата изскочи.
— Какво има, Дорин?
— Еди, тази жена е луда. Преследва ме.
Мъжът бързо заобиколи колата и застана пред Елвира, която дишаше запъхтяно.
— Какъв ти е проблемът? — запита той.
Елвира погледна към задната седалка на колата. Там в детски седалки бяха привързани едно пораснало дете и едно бебе. Бебето беше с буйна тъмна коса.
— Наистина ви следях — каза задъхано Елвира на младата жена, — но виждам, че съм сгрешила. Съжалявам. Когато вдигнахте онова малко якенце, ви взех за друга. После, когато го хвърлихте, бях сигурна, че сте ме познали.
— Оставих го, защото ми стана ясно, че е твърде малко за детето ми — рече жената и кимна към бебето на задната седалка. — Що се отнася до вас, никога не съм ви виждала, а като забелязах как ме зяпате, ви помислих за луда. — После широко се усмихна. — Ей, слушайте, всичко е наред. Бъдни вечер е. На всеки са му малко изопнати нервите, нали?
Елвира бавно се върна в магазина. Премръзнала съм до кости, мислеше си тя. Ще се обадя в полицията и след като им дам якенцето, ще се прибера у дома.
Когато стигна в магазина, отклони въпросите, които й отправиха останалите доброволки.
— Нищо особено. Помислих си, че познавам тази жена. — После се насочи към масата, където беше оставила малкото жълто яке. Нямаше го.
„О, не!“ — помисли си тя. Тара, една доброволка тийнейджърка, работеше наблизо.
— Тара, забеляза ли някой да взима бебешко вълнено жълто яке с качулка? — попита я Елвира.
— Да, преди около три минути. Помогнах й да си избере и някои други неща — дрешки, одеяла, чаршафи, — после тя забеляза якето и беше ужасно доволна. Каза, че онзи ден намерила останалата част от комплекта в друг магазин за дрехи втора употреба. Предполагам, че е било в комплект с панталонче или нещо такова. Голям късмет, нали?
Елвира си помисли, че краката й се подгъват.
— Как изглеждаше жената?
Тара сви рамене.
— Не знам. Тъмна коса. Приблизително твоята височина. В края на двадесетте или поне натам. Беше облечена с тъмносиво, не, с тъмносиньо яке. Ако питаш мен, би трябвало да погледне и рафтовете с женски дрехи, както беше почнала.
Но Елвира вече не я слушаше. За миг си помисли дали да не се забави, колкото да извика помощ, но знаеше, че всяка секунда е жизненоважна. Сграбчи ръката на тийнейджърката.
— Ела с мен.
— Ей, трябва да…
— Казах ела!
Както се бяха втурнали към вратата, Корделия се появи от задната стая.
— Елвира! — извика тя. — Какво става?
Елвира спря за миг, за да отвърне.
— Извикай полицията. Похитителката е била тук преди няколко минути.
Къламбъс авеню гъмжеше от пазаруващи. Елвира се огледа безпомощно и спря.
— Каза, че жената била взела и други неща. В какво ги сложи?
— В две от големите ни бели торби.
— Ако торбите са големи, едва ли би могла да се движи много бързо — измърмори Елвира по-скоро на себе си, отколкото на момичето.
Изведнъж Тара сякаш разбра какво беше предизвикало реакцията на Елвира.
— Мисис Миън, мислите ли, че якето е било комплект с жълтата пелена, за която полицаите ни разпитваха? Торбите бяха толкова тежки, че попитах онази жена далеч ли трябва да отиде, а тя отвърна, че не е много далеч, само до Деветдесета улица, на няколко пресечки.
На Елвира й се прииска да целуне Тара. Вместо това викна:
— Слушай сега внимателно. Върни се обратно вътре и разкажи всичко това на сестра Корделия. Кажи й да накара полицаите да покрият територията оттук до Деветдесета улица. Кажи й, че се приближаваме до „Бебешка пелена“!