Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Утринното хубаво настроение, което Уанда Браун така бе харесала във внучката си, не продължи дълго. След като изпи съдържанието на шишето в десет часа, бебето бе започнало да хленчи и не искаше да се успокои. Уанда не смееше отново да повдигне въпроса за още бебешки дрешки.
Вони мърмореше, псуваше и накрая, за да избяга от писъците на бебето, тръгна към магазина за дрехи втора употреба. Сега, докато мъкнеше тежките торби по заснежените улици към апартамента на баба си, седемте пресечки от Осемдесет и шеста до Деветдесета улица и Уест Енд започнаха да й се струват цели километри.
Докато се влачеше сърдито, нервите й се изопнаха и разклатиха.
— Проклето дете — изруга на глас. — Проклета напаст, също като другите.
Бебето продължаваше да пищи, когато се върна. Уанда го държеше на ръце и го люлееше нежно с изнервен и уморен вид.
— Какво й има пък сега? — сопна се Вони.
— Не мисля, че се чувства добре, Вони — отвърна извинително Уанда. — Мисля, че има температура. Струва ми се, че не бива да я извеждаш днес. Би било грешка.
Без да обръща внимание на забележките на Уанда, Вони отиде до баба си и погледна бебето.
— Млъкни! — изкрещя тя.
Уанда усети как гърлото й пресъхва. Вони бе придобила онзи поглед, онова сърдито, намръщено изражение, онзи упорит, невиждащ израз в очите. Уанда беше виждала това и преди и знаеше, че не вещаеше нищо добро. И все пак трябваше да й каже.
— Вони, скъпа, сестра Мийв Мари се обади, след като излезе. До няколко минути ще дойде с коледната кошничка. Започнали са да ги разнасят по-отрано, защото времето се влошава.
Веждите на Вони се съединиха и образуваха една-единствена сърдита черна ивица върху челото й.
— Ти ли я помоли да дойде по-рано, бабо?
— Не, мила. — Уанда потупа гръбчето на бебето. — Шшш… О, Вони, започва да има хрипове.
— Ще се оправи, когато стигна в Питсбърг. — Вони отиде с тежки стъпки да отнесе торбите в другата стая и веднага се върна. — Не желая да разговарям с тая монахиня, нито да й показвам бебето си. Дай ми я. Ще я занеса в спалнята, докато монахинята не си тръгне.
Елвира бързаше към центъра, а очите й непрекъснато шареха наоколо, докато преминаваше през кръстовищата. По пътя си спираше минувачи да ги пита дали са виждали жена с тъмносиньо скиорско яке и две големи пазарски торби.
На Осемдесет и шеста улица и Бродуей й провървя. Един вестникопродавец й каза, че е видял отговаряща на описанието жена да върви на зигзаг през улицата.
— Насочи се към Уест Енд — рече той.
На Осемдесет и шеста улица и Уест Енд авеню някакъв старец, който буташе пазарска количка, потвърди, че жена с бели торби минала покрай него. Каза, че я запомнил, защото за миг оставила торбите си на земята.
— Мърмореше си и псуваше — рече неодобрително. — Ама че празнично настроение.
Първите патрулни коли пристигнаха, когато Елвира стигна Осемдесет и девета улица. Тара очевидно чудесно бе разказала какво се беше случило.
— Ще обградим целия този район — каза й отривисто един сержант. — Ако се наложи, ще претърсим всички домове. Защо не се приберете вкъщи, мисис Миън?
— Не мога — отвърна Елвира.
Сержантът я погледна със съчувствие.
— Ще хванете пневмония. Поне седнете в патрулната кола на топло. Оставете ние да поемем оттук нататък нещата.
Именно в този момент сестра Мийв Мари се появи на улицата с тежка кошница в ръка. Късият й воал потрепваше на вятъра. Също като сестра Корделия и тя беше избрала дълги до глезените одежди. Когато видя разговарящата с полицая Елвира, по лицето й се изписа изненада. Доближи се до тях възможно най-бързо. Тъй като самата тя беше бивша полицайка, познаваше сержанта.
— Здрасти, Том — рече и после попита: — Елвира, какво се е случило?
Когато й обясниха, възкликна:
— Похитителката на бебето е в квартала? Мили боже! — Ченгето в нея моментално надделя. — Том, обградихте ли района?
— Точно това правим в момента, Мийв. Ще вървим от врата на врата във всички сгради и ще задаваме въпроси. Но, моля те, опитай се да убедиш мисис Миън да чака в колата. Изглежда така, сякаш ще припадне.
— Елвира няма да припадне — отвърна бързо Мийв, когато към уличката свиха още патрулни коли. — Елвира, помогни ми да разнесем кошниците. Двете ще го направим по-бързо. Някои от хората ще са по-склонни да разговарят с нас, отколкото с полицаите. Микробусът е паркиран до ъгъла. — Погледна към сержанта. — Неправилно е паркиран.