Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Видя как Патрик и Пол свалиха от Маргрета странната дреха, като се стремяха да я запазят непокътната. Една от причините, поради която обичаше толкова много братовчед си, беше уважението на Патрик към мъртвите. Без значение колко са отвратителни труповете, с които се сблъскваше, дали имаха фекалии, повръщано или някакви други секрети, Патрик се отнасяше към тях като с божии творения и ги изследваше с любов.
След като й свалиха роклята, Маргрета остана по розови пликчета, които стигаха до кръста й и не бяха много изрязани — бельо на скромно момиче. Чаталът й беше изцапан с кръв, но не много. Когато свалиха и гащичките й, видяха епилирания пубис.
— Това е нашият човек със сигурност — каза Кармайн. — Преди да започнеш само ми кажи — имаш ли някаква идея как е умряла?
— Категорично не от кръвозагуба. Кожата й е с почти нормален цвят и има само един срез на врата, този с който е обезглавена. Няма следи от турникети по глезените, макар че си мисля, че и тя е била вързана с брезент през гърдите. Може да я е вързал с друг брезент около прасците между изнасилванията, но трябва да проверя по-обстойно, за да го потвърдя. — Устните му се свиха. — Мисля, че този път я е уморил с изнасилвания. Отвън няма много наранявания, но за още незапочнал да се разлага труп е доста подута в областта на корема. След като я е убил, я е сложил във фризер, докато е бил готов да я изхвърли.
— Тогава — прекъсна го Кармайн и се отдалечи от масата — ще те чакам в твоя кабинет, Патси. Исках да присъствам през цялото време, но не мисля, че ще мога.
Отвън го чакаше Марсиано.
— Изглеждаш малко пребледнял, Кармайн. Закуси ли?
— Не, и не искам.
— Разбира се, че искаш. — Подуши дъха на Кармайн. — Проблемът ти е, че си пил.
— И ти наричаш кашерното вино пиене?
— Не. Дори Силвестри го определя като гроздов сок. Хайде, приятелю, ще ми кажеш новините в „Малволио“.
Не изяде много от пържената филийка с кленов сироп, но като се върна в кабинета си, се чувстваше по-добре, след опита да похапне. Но денят щеше да му донесе още по-големи емоционални изпитания от досегашните. Имаше предчувствие, че господин Бюли ще настоява да види трупа на дъщеря си, без значение какво го съветва свещеникът му и той ще се реши да се заеме с ужасната задача по разпознаването. Някои части от нея просто не могат да му бъдат показани, но той сигурно познава всяка резка по дланта й или знае за някой таен белег, останал след като е извадил тресчица от стъпалото й, познава формата на ноктите й… Прекрасните и мили мигове на бащинството, които Кармайн никога не бе преживял. Колко странно е да създадеш дете, което почти не познаваш, което живее далеч от теб и в чиято компания се чувстваш като чужд.
След като вече бе започнал да нарича убиеца призрак, някои тъмни ъгълчета и гънки на мозъка му се бяха поразмърдали и пропуснали слаба светлина. След онази нощ, в която съзерцава снежното пристанище на Холоуман, Кармайн започна да разсъждава по нови схеми и гледката на Маргрета Бюли в празнична рокля върху заледената преспа отключи нов канал в мозъка му, през който го мамеше, но все още му се изплъзваше, някаква призрачна идея. Призрак…
Тогава се сети. Не призрак, а два призрака.
Колко по-лесно ще е за двама души! Скоростта, тишината, незабележимостта. Единият хвърля стръвта, другият я сграбчва. Трябва да има стръв, нещо на което чисто като сняг шестнайсетгодишно момиче ще се хване като риба на подходяща муха. Бездомно котенце, мръсно и измъчвано кученце?
Етер… Етер! Единият поставя стръвта, а другият изскача отзад като светкавица и прилепва напоен с етер плат върху лицето на момичето. Няма как да извика, нито съществува риск от ухапване, ръката му не може да се изплъзне и да й позволи да извика. Момичето изпада в несвяст за секунди, защото докато се бори, етерът отива в дробовете й. След това двамата я изнасят, бият й инжекция, качват я в кола или я прибират във временно скривалище. Етер… „Хъг“.
Соня Либман беше в операционната на „Хъг“ и почистваше след приготвянето на мозъчна супа от плъхове. Когато видя Кармайн, лицето й се помрачи, но не заради него.
— О, лейтенант, чух вече! Бедният Мори добре ли е?
— Добре е. И как да не е с такава съпруга.
— И „Хъг“ остава под подозрение, нали?
— Или пък някой иска да изглежда така, госпожо Либман. — Той млъкна, не виждаше смисъл да увърта. — Имате ли етер в операционната, госпожо Либман? — попита.
— Разбира се, но не анестезиологичен етер, а обикновен анхидриден етер. Ето — и го поведе към преддверието, където посочи редица метални кутии на висока полица.