Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Ако побързате, лейтенант, ще хванете доктор Кинетон между две операции — каза. — Болницата на Холоуман, десети етаж. Най-бързо ще стигнете дотам през тунела.
Вътре беше страшно като във всеки тунел. Откакто разгледа лабиринтите от тунели на някои тихоокеански острови, в които са живели японците по време на войната, Кармайн се боеше от тях. В Лондон трябваше да се насили да слезе в земните недра и да върви по участъците между станциите на метрото. Тунелите сякаш се зъбеха и изразяваха гнева на наранената земя. Колкото и сухи и осветени да бяха, те му напомняха за спотаени ужаси. Мина стоте метра на тунела, излизащ от „Хъг“, пое по десния ръкав там, където той се разклони на две и стигна в подземието на болницата близо до пералнята.
Всички операционни бяха на десетия етаж. Доктор Кийт Кинетон го чакаше до асансьорите, облечен в зелени хирургически дрехи. Две памучни маски висяха на врата му.
— Нека информацията си остане поверителна, настоявам да не казвате на никого — прошепна неврохирургът. — Насам, бързо!
„Насам“ беше склад, задръстен с пълни кашони, без столове и лишен от атмосфера, която Кармайн да използва, за да постигне целите си.
— Значи госпожица Вилич ви е казала? — попита. — Не бях съгласен да прави онази проклета снимка!
— Трябваше да я скъсате тогава.
— О, боже, лейтенант, вие не разбирате! Тя го искаше! Тамара е… тя е фантастична!
— Вярвам ви, ако си падате по извратени неща. Сестра Катетър и нейния набор за клизми. Кой започна — вие или тя?
— Честно казано, не помня. И двамата бяхме пияни, беше на едно парти на болницата, на което Хилда не можа да дойде.
— Преди колко време?
— Две години. Коледата на 1963.
— Къде се срещате?
— В апартамента на Тамара. Много внимавам, когато влизам и излизам.
— И никъде другаде? Нямате ли си малко убежище в провинцията?
— Не, само у Тамара.
Изведнъж Кинетон се обърна, сложи двете си ръце на раменете на Кармайн, прегърна го разтреперан и по лицето му потекоха сълзи.
— Лейтенант! Господине! Моля ви, умолявам ви, не казвайте на никого! Партньорството ми в Ню Йорк е почти уредено, но ако научат за това, ще го загубя! — изплака той.
В съзнанието на Кармайн нахлуха Рут и Хилда, непрекъснатите им жертви за това голямо разглезено бебе и той се отскубна яростно.
— Не ме докосвай, егоистичен задник такъв! Не ми пука за безценната ти практика в Ню Йорк, но случайно харесвам майка ти и жена ти. Ти не ги заслужаваш! Няма да казвам на никого, но не вярвам да си толкова глупав и да мислиш, че госпожица Тамара Вилич ще прояви такава благосклонност! Ти ще я зарежеш, независимо колко фантастичен е извратеният ви секс и тя ще отвърне като всяка отхвърлена жена. Още на другия ден ще знаят всички важни за теб хора. Професорът ти, майка ти, жена ти и хората от Ню Йорк.
Кинетон беше смазан, огледа се напразно за стол, но вместо това се подпря на кашон с тампони.
— О, господи, господи, съсипан съм!
— Кинетон, стегни се, за бога! — сопна му се Кармайн. — Не си съсипан все още. Намери някой да те замести за следващата операция, обади се на жена ти да се прибере и ти също се прибери. Когато останеш насаме с майка си и жена си — признай. Падни на колене и моли за прошка. Закълни се, че никога повече няма да се повтори. И не крий нищо. Ти си сладкодумен мошеник, ще ги убедиш. Но Бог да ти е на помощ, ако не се държиш добре с тези две жени в бъдеще, чу ли ме? Сега няма да те обвинявам в нищо, но да знаеш, че ако поискам, бих могъл да го направя. И няма да те изпускам от очи, докато съм ченге. И накрая още нещо. Следващия път, когато пазаруваш в „Брукс Брадърс“, купи нещо хубаво от „Бонуит“ на майка си и жена си.
Дали копелето го слушаше? Да, но само за нещата, които си мислеше, че ще го спасят.
— Нищо от това няма да ми помогне за партньорството.
— Напротив! Майка ти и жена ти няма да се отрекат от теб. Пред тях можеш да изкараш Тамара Вилич объркана жена, която разпространява куп лъжи.
Релетата в мозъка му щракаха. Кинетон видимо се оживи.
— Да, да, разбирам какво имате предвид! Точно така ще направя!
Миг по-късно Кармайн остана сам. Кийт Кинетон се изстреля да си оправя бакиите, без да му каже дори благодаря.