Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Маргрета Бюли беше цяла, липсваше само главата й, която не се виждаше никъде наоколо. На фона на искрящата белота тъмната й шоколадова кожа изглеждаше още по-тъмна, а розовите й длани и стъпала бяха в тон с розовата й, обшита с кристали, дантелена дреха. Беше вдигната и под нея се виждаха зловещо изцапани розови пликчета.
— Господи, този път всичко е различно! — отбеляза Патрик.
— Ще се видим в моргата — каза Кармайн и се обърна. — Ако остана, ще забавя работата ти.
Влезе вътре, където двамата Финч се бяха сгушили един в друг до кухненската маса. Пред тях имаше бутилка кашерно вино.
— Защо на мен? — попита Финч с пребледняло лице.
— Пийнете още малко вино, доктор Финч. Ако знаехме защо е избрал вас, щяхме да имаме шанс да го заловим. Може ли да седна?
— Седнете, седнете! — изхлипа Катрин и посочи чиста чаша. — Пийнете малко, и вие имате нужда.
Въпреки че не обичаше сладко вино, тази кашер напитка помогна. Кармайн остави чашата си и погледна към Катрин.
— Чухте ли нещо през нощта, госпожо Финч? Всичко е замръзнало и шумовете са силни.
— Нищо, лейтенант. Мори сложи торф и слама на гъбите си, след като се прибра вчера, но в десет си бяхме легнали и спахме до шест сутринта.
— Гъби ли? — попита Кармайн.
— Опитвам се да отглеждам редки видове за познавачи — каза Финч, който вече изглеждаше малко по-добре. — Гъбите са капризни, но като ги гледам как растат по поляните, не мога да разбера защо.
— Имате ли нещо против да претърсим имота ви, докторе? Боя се, че се налага, след като намерихме Маргрета на него.
— Правете каквото искате и каквото е необходимо, само намерете това Чудовище! — Финч се изправи трудно като старец. — Обаче си мисля, че знам защо не сме чули нищо, лейтенант. Искате ли да видите?
— Разбира се.
Предупредиха Морис Финч да не стъпва никъде, където може да са оставени следи и той поведе Кармайн покрай парника си, после между големите отоплени курници, където живееха пилетата на Катрин. На около половин километър от къщата той спря.
— Виждате ли този тесен път? Започва от шосе 133 и свършва до овощната градина. Разчистваме го с гребло, прикачено на пикапа ни заради потока. Когато той прелее, ни отрязва достъпа до шосе 133. Ако Чудовището е знаело за него, може да е минал оттам и ние изобщо да не сме го чули.
— Благодаря ви за информацията, доктор Финч. Върнете се при съпругата си.
Финч направи каквото му казаха, без да възразява, а Кармайн отиде да намери Ейб и Кори и да им обясни къде да търсят следи от Призрака. Появяваше се и изчезваше като привидение, и то много осведомено привидение. Морис Финч бе направил сам мрежа от пътеки из имота си, а Призрака познаваше всяка една от тях. Добър въпрос зададохте, доктор Финч: „Защо на мен?“ Защо, наистина?
Кармайн направи всичко възможно да пристигне в областната административна сграда преди Кармайн да докара трупа на Маргрета. Искаше да присъства на тази аутопсия от началото до края.
— Оставена е на замръзнала пряспа, но подозирам, че тя е била замразена, когато я е изхвърлил там — каза Патрик, докато с Пол внимателно вадеха дългото тяло на момичето от чувала. — Земята навсякъде е заледена, само с булдозер може да изкопае дупка, в която да я погребе. Но този път не си е направил труда да я скрие, дори за кратко. Хвърлил я е на открито в ярка рокля.
Тримата стояха и гледаха Маргрета в тази странна рокля.
— Не виждам често София с празнични рокли — каза Кармайн, — но с всичките ти момичета, Патси, сигурно вече си видял достатъчно такива рокли. Това не е женска рокля, нали? Облякъл я е в детска рокля.
— Да. Когато я вдигнахме, установихме, че копчетата на гърба не са закопчани. Маргрета има широки рамене, но ръцете й са слаби, така че я нагласил да изглежда добре отпред.
Роклята имаше къси, бухнали ръкави с тесни маншети и талия като на детска дреха — широка и малко повдигната. На десетгодишно дете сигурно щеше да стига до коленете, но на тази девойка едва покриваше бедрата. Яркорозовата дантела е френска, предположи Кармайн, скъпа дантела, направена върху фина, но здрава основа. Върху нея някой беше зашил най-малко няколкостотин кристала в мотив, който уподобяваше шарката на дантелата. Всяко кристалче имаше дупчица в основата си, през която можеше да минат само много тънки игла и конец. Пипкава ръчна работа, която е прибавила доста цифри на етикета с цената. Трябва да я покаже на Дездемона за експертно мнение за качеството и цената.