Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— А очакваше ли да намериш? — попита Марсиано.
— Не, но го помирисах в една от гънките на калъфката, когато отидохме за първи път в къщата семейство Бюли.
— Загубила ли е кръв, когато й е отрязал главата? — попита Ейб.
— Съвсем малко. Била е мъртва от няколко часа, когато го е направил. Заради височината й изглежда е използвал по една лента на двата й крака и през гърдите, за да я държи неподвижна.
— Ако е умряла преди това, защо е чакал тринайсет дни, за да я изхвърли? Какво е правил през това време с нея?
— Сложил я е в достатъчно голям фризер, в който е можела да лежи изправена.
— Идентифицирана ли е? — попита Кармайн.
Лицето на Патрик се изкриви.
— Да, от баща й. Беше толкова овладян! Има малък белег на лявата ръка от ухапване от куче. Когато го намери, каза, че това е дъщеря му, благодари и излезе.
Стаята притихна. Как ли щях да се справя с това, ако София беше на нейно място, зачуди се Кармайн. Без съмнение за останалите е много по-тежко. Те всички имат дъщери, които не са заминали за Калифорния, преди да успеят да си изградят нормални връзки с тях. Адът е прекалено хубаво място за този звяр.
— Патси — наруши тишината Кармайн, — възможно ли е да са били двама?
— Двама? — попита невярващ Патрик. — Имаш предвид двама убийци?
— Да.
Силвестри задъвка пурата си, направи гримаса и я хвърли в кошчето.
— Двама като този? Ти се шегуваш!
— Не, Джон, не се шегувам. Колкото повече си мисля за тази серия от отвличания, толкова повече се убеждавам, че за да ги извършат са необходими двама души. Оттук до двамата убийци е една стъпка.
— Стъпка, дълга цял километър, Кармайн — каза Силвестри. — Две чудовища? И как са се намерили?
— Не знам, но може да е било просто например обява в секцията за запознанства на „Нешънъл Инкуайърър“. Била е завоалирана, но за човек от същата порода, смисълът е бил ясен като бял ден. Или пък се познават от години, може да са израснали заедно. Или пък са се срещнали случайно на коктейл.
Ейб погледна към Кори и завъртя страдалчески очи. Вече си представяше как дни наред четат архива на „Нешънъл Инкуайърър“ и търсят обяви от последните две години.
— Пикаеш срещу вятъра, Кармайн — каза Марсиано.
— Знам, знам! Но спрете за миг да мислите как са се запознали и се съсредоточете върху това, което се случва с жертвите. Според мен трябва да е имало примамка. Това не са девойки, които могат да бъдат съблазнени с покана от мъж или да се прехласнат по някое обещание за проби в киното и всичките тези лъжи, които работят при не толкова добре възпитани момичета. Но си представете колко трудно би било за сам човек да извърши отвличането без примамка!
Кармайн се наведе напред, набираше скорост.
— Представете си Мерседес, която затваря капака на пианото, казва довиждане на сестра Тереза и излиза от кабинета по музика. И на някое тихо място, където няма никого, вижда нещо толкова неустоимо, че се приближава. Нещо, от което й трепва сърцето например изгладняло коте или кученце. Но тъй като трябва да застане на точно определено място, наоколо има още някой, който се умилява от животинчето. Докато Мерседес е заета с него, другият я сграбчва. Единият пуска примамката, другият — я спипва. Или пък Франсин, представете си я някъде близо до тоалетните или пък вътре в тях. Вижда примамката, сърцето й трепва и е сграбчена. В „Травис“ все още има прекалено много хора, затова не рискува да я изведе, а я затваря в сандък във физкултурния салон. Колко по-бързо ще се справят, ако са двама! Сряда е, салонът е празен, кабинетът по химия е точно до тоалетните. При Маргрета имаме сестра, която спи на по-малко от три метра от нея. Няма примамка, но дали убиецът ще рискува Линда да се събуди, когато планира всичко толкова педантично? Човекът с примамката влиза в нова роля, наблюдава Линда и е готов да действа, ако се размърда. И понеже тя не го прави, за двама мъже е фасулска работа да изнесат едно високо момиче през прозореца. Единият е отвътре, а другият — отвън.
— Защо си усложняваш така живота? — попита Патрик.
— Сложно е, колкото трябва, Патси. Щом един убиец не е достатъчен, тогава трябва да помислим за двама.
— Съгласен съм — изведнъж се намеси Силвестри. — Но да не сте промълвили и дума за хипотезата на Кармайн извън тази стая.