Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Колекционерът на пеперуди
Колекционерът на пеперуди - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на пеперуди

Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:

Годината е 1965, действието се развива в университетски град в Кънектикът, а полицията все още не използва психологическия профил за разкриване на серийните убийци. Лейтенант Кармайн Делмонико трябва да се учи сам в хода на разследването, в което убиецът е винаги две стъпки пред него.
1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 149
Перейти на страницу:

— Още нещо, Джон. Официалната рокля. Искам да я покажа на Дездемона Дюпре.

— Защо?

— Защото изработва бродерии. На роклята няма етикет, никой не е виждал подобно нещо, а искам да знам откъде да започна да търся човека, който я е изработил. Това означава, че трябва да знам колко струва, ако се купи в магазин, и колко ще иска някой като Дездемона, за да я направи. Тя приема такива поръчки и трябва да знае.

— Разбира се, веднага след като мине през Пол и щом й имаш достатъчно доверие, че няма да се разприказва.

— Имам й доверие.

Глава 18

Понеделник, 24 януари 1966 г.

Ако искаш да пуснеш обява за партньор в каквото и да било — бизнес, секс, та дори убийство — логичният избор е „Нешънъл Инкуайърър“. Той се чете по цялата страна и може да се намери във всеки супермаркет, някъде между дъвките и списанията. След като разговаря с трима психиатри, чиято специалност бяха убийствата, Кармайн успя да въоръжи Ейб и Кори с някои ключови думи, преди да ги изпрати да четат обявите за периода от януари 1963 година до юни 1964 година. Призракът или е влязъл в зловещото си сътрудничество преди първото отвличане, или е разбрал колко по-лесно ще му бъде с още един човек, след като е започнал да убива.

Видът на примамката вече беше сравнително ясен на Кармайн: обект, предизвикващ съжаление или силно умиление у по-милозливите, чувствителни девойки. Той изостави тази линия на разсъждения и се съсредоточи върху вида сграда, в които са държани момичетата, в която са изнасилвани, убивани и оставяни на склад. Общото мнение сред полицаите беше, че сградата не е била една, а са се сменяли. Само Патрик виждаше смисъл в твърдението на Кармайн, че в никакъв случай не са били различни. Педант, който дори подравнява бележка, би искал „лабораторията“ му да е идеална.

След намирането на трупа на Маргрета Бюли в имота на служител на „Хъг“, останалите му колеги започнаха да се надпреварват да канят полицаите да търсят, където си искат. Дори Сатсума, Чандра и Шилер се огънаха. Гъбарникът на Морис Финч се оказа просто гъбарник. Новото претърсване на погребалното бюро на Бенджамин Либман не даде никакъв резултат. „Кулата“ на Адисън Форбс се състоеше от две кръгли стаи една върху друга, препълнени с прилежно подредена професионална литература. Мазето на Смит беше само убежище за влакчетата му. Вилата на Уолтър Полоновски беше любовно гнезденце, в което имаше много красиви снимки на Мариан, голямо легло и нещо като кухня. Паола Полоновски се възползва от възможността и отиде там след полицията, а резултатът беше, че сега Полоновски живееше във вилата с Мариан и изглеждаше доста по-щастлив. Къщата на Хидеки Сатсума се оказа близо до завоя на Кейп Код до Орлийнз. Беше дизайнерска ергенска квартира, в която нямаше нищо инкриминиращо, ако изключим огромното количество порнография с тежък уклон към насилието, но не към убийствата. А това не беше никаква изненада за Кармайн, който от престоя си в Япония беше запознат с увлечението на японците по порно картинките. Доктор Нур Чандра беше просто „инат като магаре“, както би го бе определила Дездемона. Тайното му занимание в къщичката се оказа ново поколение компютър, който той се опитваше да настрои без помощта на някого от невероятно талантливите студенти от „Чъб“, които си плащаха обучението с писане на програми за специфични научни цели. Чандра беше толкова сигурен в нобеловата си награда, че не говореше с никого за работата си, особено с амбициозни генийчета от медицинския факултет на „Чъб“. Гората на Понсонби не беше нищо друго, освен гора. В нея нямаше вили, навеси, хамбари, землянки, нищо. А най-ужасната тайна на Кърт Шилер се оказа снимка, на която бяха той, баща му и Адолф Хитлер. Татенцето беше многократно награждаван капитан на подводница, поканен да се срещне с фюрера. И той завел и малкия си рус син. Хитлер обичал русички деца на смели бащи. Шилер старши бе потънал с подводницата си, след като тя се натъкнала на мина през 1944. По това време Кърт бил на десет години.

Точно затова според Силвестри, Марсиано и разни други висши полицаи от Кънетикът сградата, в която ставаха убийствата не била една, а са се сменяли. Ако не е така, някой все щял да забележи.

Обаче не се сменя, помисли си Кармайн. Ако аз бях на мястото на Призрака, какво щях да искам? Безупречна среда, ето какво. Повърхности, които могат да бъдат измити с маркуч и педантично почистени. Това значи по-скоро плочки, отколкото бетон, метал, а не дърво или камък. Ще искам операционна зала. Два Призрака биха могли да я построят, ако имат сръчни ръце. Дори могат да направят електрическа инсталация. Но най-вероятно не биха могли да направят и водопроводна система, а пък трябва да има такава. Водоизточник с високо налягане, добри отводнителни шахти и връзка с градската канализация или със септична яма. Призраците ще искат да имат и баня, поне за тях, ако не за жертвите. На момичетата най-вероятно слагат подлоги и ги мият с гъба.

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)