Избрани творби в два тома. Том втори
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рафаилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в два тома. Том втори». Краткое содержание книги:
— Кой ти каза?
— Знам — отвърна тя. — През нощта, когато се вмъкнаха в салона за билярд, негърът беше с Глория и прекара у нея следващия ден до вечерта. А после дойдоха и казаха, че го хванали в киното.
— Глория може да каже това на полицията.
— Негърът го е казал — отвърна тя. — Кметът идва при Глория, преобърна стаята наопаки и каза, че ще я прати в затвора за съучастие. Накрая работата се уреди за двайсет песо.
Дамасо стана към осем.
— Остани — му каза момичето. — Ще заколя кокошка за обяд.
Дамасо изтръска гребена на дланта си и го пъхне в задния джоб на панталона.
— Не мога — каза той, като я хвана за китките и я привлече към себе си. Тя си беше измила лицето и сега се виждаше, че е съвсем млада, с големи черни очи, които й придаваха безпомощен вид.
— Остани — настояваше тя.
— Завинаги ли?
Момичето леко се изчерви и го отстрани от себе си.
— Лъжец!
Тази сутрин Ана се чувствуваше капнала. Но всеобщата възбуда обхвана и нея. Тя събра по-бързо от обикновено дрехите за пране през седмицата и отиде на пристанището да види как ще откарат негъра. Нетърпелива тълпа чакаше пред готовите за отплуване лодки. Там беше и Дамасо.
Ана го мушна с показалците в кръста.
— Какво правиш тук? — попита Дамасо, като подскочи от изненада.
— Дойдох да те изпратя — отвърна Ана.
Дамасо почука по един електрически стълб.
— Пепел ти на езика! — рече.
Запали цигара и хвърли празната кутия в реката. Ана извади от пазвата си друга и я пъхна в джоба на ризата му. Дамасо се усмихна за първи път.
— Ама че си тъпа!
— Ха-ха — изсмя се Ана.
Малко сред това доведоха негъра. Прекараха го през площада. Китките на ръцете му бяха вързани зад гърба с въже, теглено от един полицай. Други двама полицаи с пушки вървяха от двете му страни. Беше без риза, със сцепена долна устна и с подута вежда — същински боксьор. Отбягваше погледите на тълпата със сдържано достойнство. Пред вратата на салона за билярд, където се бяха събрали най-много хора, за да видят зрелището от начало до край, съдържателят го изгледа, като клатеше мълчаливо глава. Останалите го наблюдаваха възбудени.
Моторницата потегли веднага. Негърът стоеше на палубата, с ръце и крака вързани за един варел с бензин. Когато лодката направи завой по средата на реката и свирката отекна за последен път, гърбът на негъра блесна на слънцето.
— Горкият човек! — прошепна Ана.
— Престъпници! — каза някой до нея. — Човек не може да издържи на такова слънце.
Дамасо се обърна и видя, че гласът принадлежи на една извънредно дебела жена. Тръгна към площада.
— Много приказваш — пошепна на ухото на Ана. — Остана само да разтръбиш историята.
Тя го изпрати до вратата на салона за билярд.
— Иди поне да се преоблечеш — му каза, като си тръгваше. — Приличаш на просяк.
Новината беше събрала в салона шумна тълпа посетители. В старанието си да обслужи всички дон Роке поднасяше на няколко маси едновременно. Дамасо почака да мине край него.
— Искате ли да ви помогна?
Дон Роке сложи пред него половин дузина бутилки бира с чаши, похлупени върху гърлото.
— Благодаря, сине.
Дамасо отнесе бутилките на масата. Прие няколко поръчки и продължи да разнася бутилки, докато клиентите се разотидоха да обядват. Когато се върна на разсъмване, Ана разбра, че е пил. Хвана ръката му и я сложи на корема си.
— Пипни — рече. — Не усещаш ли?
Дамасо не прояви никакъв ентусиазъм.
— Вече мърда — каза Ана. — По цяла нощ рита отвътре.
Дамасо мълчеше. Вглъбен в себе си, на другия ден излезе много рано и се прибра чак в полунощ. Така мина цялата седмица. В редките часове, които прекарваше у дома, той лежеше и пушеше, избягвайки да разговаря с Ана. Тя удвои грижите си. Веднъж в началото на съвместния им живот той се беше държал точно така, но тогава тя не го познаваше добре и му бе досаждала. Възседнал я в кревата, Дамасо я беше бил до кръв.
Този път тя просто чакаше. Вечер слагаше до лампата кутия цигари, защото знаеше, че той може да издържа на глад и жажда, но не и без да пуши.
Най-сетне един ден в средата на юли Дамасо се върна привечер. Ана се разтревожи, защото си помисли, че трябва да е страшно объркан, за да я търси по това време. Вечеряха, без да продумат. Преди да си легнат, Дамасо изглеждаше кротък и смутен.
— Искам да си ида — каза изведнъж.
— Къде?
— Където и да е.
Ана огледа стаята. Кориците от списания, които тя сама бе изрязвала и лепила по стените, докато ги покрие целите с литографии на киноартисти, бяха избелели и изтрити. Тя не помнеше вече колко мъже ги бяха гледали от кревата и постепенно бяха отнесли със себе си и техния цвят.