Избрани творби в два тома. Том втори
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рафаилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в два тома. Том втори». Краткое содержание книги:
— Единайсет песо — отвърна тя. И добави тихо: — Наемът за стаята.
— Предлагам ти една сделка.
— Каква?
— Заеми ми ги.
— Трябва да платим наема.
— После ще го платим.
Ана поклати отрицателно глава. Дамасо я хвана за китката и не й позволи да стане от масата, където току-що бяха закусили.
— Само за няколко дена — каза той, като галеше ръката й нежно, но разсеяно. — Като продам топките, ще имаме пари за всичко.
Ана не отстъпи. Вечерта в киното Дамасо не свали ръка от нейното рамо дори когато през паузата разговаряше с приятелите си. Накрая взе да става нетърпелив.
— Тогава ще трябва да ги открадна.
Ана сви рамене.
— Ще цапардосам първия срещнат човек — каза Дамасо, като я буташе през тълпата, която излизаше от киното. — И ще ме тикнат в затвора за убийство.
Ана се усмихна вътрешно, но остана непреклонна. Сутринта, след бурна нощ, Дамасо се облече с демонстративна и предизвикателна бързина. Като мина край Ана, промърмори:
— Няма вече да се върна.
Ана не можа да потисне един лек трепет.
— На добър час! — му извика.
Дамасо хлопна вратата и за него започна една празна и безкрайна неделя. Пъстрите грънци на пазара и ярките дрехи на жените, които се връщаха с децата си от утринна служба, придаваха весел вид на площада, но въздухът започваше да се сгъстява от жега.
Прекара деня в салона за билярд. Сутринта неколцина мъже играха на карти. Към обяд се стекоха повече посетители, но очевидно заведението бе изгубило своята притегателна сила. Само привечер, когато започваха да предават шампионата по бейзбол, настъпваше донякъде предишното оживление.
Когато затвориха салона, Дамасо постоя безцелно на пустеещия площад. После тръгна надолу по успоредната на пристанището улица, привлечен от звуците на далечна весела музика. В края на улицата имаше огромен празен танцувален салон, украсен с избелели книжни гирлянди. В дъното на салона на дървен подиум свиреше оркестър. Вътре се носеше непоносима миризма на червило.
Дамасо се настани до тезгяха. Когато мелодията свърши, момчето, което удряше чинелите, събра пари от танцувалите. Едно момиче остави кавалера си посред салона и се приближи до Дамасо.
— Как сме, Хорхе Негрете?
Дамасо я сложи да седне до него. Бюфетчията, напудрен и със стрък карамфил зад ухото, попита с фалцет:
— Какво ще пиете?
Момичето се обърна към Дамасо:
— Какво ще пием?
— Нищо.
— Аз плащам.
— Не е там работата. Гладен съм.
— Колко жалко! — въздъхна бюфетчията. — С тия очи.
Отидоха в трапезарията в дъното на салона. По фигурата личеше, че момичето е съвсем младо, но дебелият слой пудра и руж и червилото на устните не позволяваха да се разбере точно на колко години е. След като се нахрани, Дамасо отиде с нея в някаква стая в дъното на тъмен двор, където се чуваше дишането на спящи животни. На кревата лежеше бебе на няколко месеца, увито в цветни парцали. Момичето сложи парцалите в дървена кутия, нагласи детето в нея и сложи кутията на пода.
— Ще го изядат мишките — каза Дамасо.
— Няма — отвърна момичето.
Смени червената рокля с друга, с по-голямо деколте, на големи жълти цветя.
— Кой е таткото? — попита Дамасо.
— Нямам никаква представа — отвърна тя. И добави от вратата: — Връщам се веднага.
Дамасо я чу как слага катинара. Изпуши няколко цигари, легнал по гръб облечен. Покривката на леглото потрепваше в такт с мамбото. Не усети кога е заспал. Когато се събуди, музиката беше стихнала и от това стаята му се стори по-голяма.
Момичето се събличаше до леглото.
— Колко е часът?
— Към четири — каза тя. — Плака ли детето?
— Мисля, че не — отвърна Дамасо.
Момичето легна съвсем близо до него. Докато разкопчаваше ризата му, го разглеждаше с леко блуждаещ поглед. Дамасо разбра, че здравата е пила. Понечи да загаси лампата.
— Остави я — каза тя. — Чудесно е да ти виждам очите.
На разсъмване стаята се изпълни със звуци. Детето се разплака. Момичето го взе на кревата и му даде да суче, като тананикаше някаква песен от три ноти. Накрая всички заспаха. Дамасо не усети как момичето се събуди около седем, излезе от стаята с детето и се върна без него.
— Всички отиват към пристанището — рече.
На Дамасо му се струваше, че е спал само един час.
— Защо?
— Да видят негъра, дето открадна топките — отвърна тя. — Днес го откарват.
Дамасо запали цигара.
— Горкият човек — въздъхна момичето.
— Защо пък горкият? Никой не го е карал да става крадец.
Момичето се замисли, опряло глава на гърдите му. После каза тихичко:
— Не ги е откраднал той.