Зимата на нашето недоволство

— Будалкаш ме.

— Бих ли се шегувал с нещо, което може да те натъжи?

— Но защо?

— Това и аз не мога да ти кажа. Но мога да ти дам дума — от честна скаутска до честна папска, — че тапицирания с норка понтиак с резервоар, пълен с девствен бензин, е на разположение на Ваше височество.

— И къде ще отидем?

— Това, мое прекрасно бубулече, оставям на теб самата да решиш, като за тази цел ти отпускам целия днешен ден, утрешния, та и съботата.

— Нали понеделник е неработен ден. Значи ще имаме цели два дни.

— Абсолютно правилно.

— Но можем ли да си го позволим? Предполагам, че ще трябва да отседнем в мотел или нещо такова.

— Дали можем, или не, няма никакво значение, тъй като ще го направим. Имам една скътана настрана сума.

— Глупчо. Знам ги твоите спестявания. Не мога да си представя, че ти е отстъпил колата си.

— И аз не можех, но е факт.

— Не забравяй, че и на Великден донесе бонбони.

— Сигурно вече изкукуригва от старост.

— Чудя се какво ли иска от нас.

— Такива приказки са недостойни за моята съпруга. Може би просто иска да го обичаме.

— Хиляда неща ще трябва да свърша.

— Знам, че ще се справиш. — Усещах как мозъкът й се заби като булдозер в разните варианти. Явно вече не задържах вниманието й, надали можех да го върна, а това беше добре.

Докато стигнах до втората си чаша кафе по време на закуска, тя вече бе преценила и отхвърлила половината места за удоволствия в източната част на Съединените щати. Горкичката — явно през последните няколко години хич не се е веселила.

— Хлоя — казах й, — знам, че ще ми е трудно да привлека вниманието ти. Но ми предлагат една много важна инвестиция. Ще ми трябват още от твоите пари. Първите вече вършат добра работа.

— Господин Бейкър в течение ли е?

— Предложението дойде лично от него.

— Изтегли ги тогава. Подпиши чек.

— Не те ли интересува поне за каква сума става въпрос?

— Общо взето.

— Не желаеш ли поне да научиш в какво ще вложа парите? Стойност, сигурност, графики, предполагаема печалба, финансови подробности и прочие?

— Не бих и разбрала.

— Напротив, съвсем ясно ще ти стане.

— Добре де, да кажем, че не желая да са ми ясни.

— Нищо чудно, че те наричат Лисицата на Уолстрийт. С тоя леден, елмазен ум за бизнес… направо тръпки ме побиват.

— Заминаваме на пътешествие — отвърна. — Заминаваме на двудневно пътешествие.

Как да не я обича човек, по дяволите? Как да не я обожава? „Коя е тази Мери, каква е тя-я-я?“, пропях, събрах празните бутилки за мляко и тръгнах на работа.