Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Виргиния седна на стол между везната и вратата на хладилното помещение. Мястото беше само няколко квадратни метра, но най-приятното в магазина. Тук не проникваше слънчева светлина. Прелисти вестниците и откри кратко съобщение в раздел „В страната“ на „Дагенс Нюхетер“:
Петдесетгодишна жена бе нападната и ранена в четвъртък късно вечерта в стокхолмското предградие Блакеберг. След намесата на случаен минувач извършителката, младо момиче, избягала от местопрестъплението. Причините за нападението са неизвестни. Полицията разследва евентуална връзка с други нападения в западните покрайнини през изминалите седмици. Нараняванията на петдесетгодишната жена се окачествяват като леки.
Виргиния остави вестника. Колко странно е да четеш такива думи за себе си. „Петдесетгодишна жена“, „случаен минувач“, „леки наранявания“. А колко много неща остават скрити зад тези думи.
„Евентуална връзка“. Да, та нали Лаке беше убеден, че я е нападнало същото дете, което е убило Йоке. Чак си прехапа езика да не го спомене в болницата, когато една полицайка и лекарят за пореден път огледаха раните й в петък сутринта.
Щеше да го съобщи, но първо искаше да предупреди Йоста, реши, че той ще погледне с други очи на всичко сега, когато и Виргиния бе пострадала.
Чу шумолене и се огледа. Отначало дори не разбра, че тя самата трепереше толкова силно, та вестникът в ръката й така шумоли. Остави вестниците на полицата над работните престилки и отиде при Берит.
— Да ти помогна ли нещо?
— Ох, защо, мила, сигурна ли си?
— Да, по-добре да съм заета с работа.
— А, ясно. Ами тогава зареди скаридите. Претегли по половин килограм в торбичка. Но наистина ли?…
Виргиния кимна и се върна в склада. Сложи си бяла престилка и шапчица, извади от фризера кашон скариди, надяна на ръката си найлоново пликче и започна да тегли. Гребваше от кашона с пликчето на ръката си, пълнеше в торбички и теглеше на везната. Скучна механична работа, дясната й ръка замръзна още на четвъртата торбичка. Но поне беше заета и същевременно размишляваше.
През нощта в болницата Лаке каза нещо наистина странно: че детето, което я бе нападнало, не било човек. Имало зъби и нокти на хищник.
Разбира се, Виргиния не обърна внимание, отдаде го на пиянска халюцинация.
Не си спомняше кой знае какво от нападението. За едно обаче беше сигурна: скочилото отгоре й същество бе твърде леко за възрастен, едва ли не и за дете. В такъв случай беше много малко дете. Пет-шестгодишно. Спомняше си как се изправи с това нещо на гърба. После всичко й тънеше в мрак до момента, когато се събуди в апартамента си, наобиколена от всичките старчета без Йоста.
Затвори поредната готова торбичка, взе следващата, сипа вътре няколко шепи. Четиристотин и трийсет грама. Още седем скариди. Петстотин и десет.
От нас да мине.
Погледна ръцете си, които работеха независимо от мозъка й. Ръце. С дълги нокти. Остри зъби. Какво е това? Лаке го каза направо. Вампир. Тогава Виргиния се изхили, но леко, за да не й се отвори раната на бузата. Лаке изобщо не се усмихна.
— Ти не го видя.
— Но, Лаке… те не съществуват.
— Тогава какво е било?
— Дете. С развинтено въображение.
— И си е пуснало нокти? Изпилило си е зъбите? Бих искал да видя зъболекаря, който…
— Беше тъмно. Ти беше пиян…
— Беше тъмно. И бях пиян. Но знам какво видях.
Кожата под лепенката на шията й пареше и болеше. Тя изхлузи найлоновото пликче от ръката си и я сложи върху лепенката. Беше леденостудена, подейства й добре. Само че се чувстваше много изнемощяла, краката й сякаш се подкосяваха.
Реши да свърши с този кашон и да се прибере. Нямаше да издържи. По-добре да си почине през уикенда и със сигурност ще е наред в понеделник. Сложи си пликчето и ядно продължи. Мразеше да боледува.
Остра болка в показалеца. По дяволите. Така ти се пада, като се разсейваш. Беше се убола в замразените скариди. Свали пликчето и погледна показалеца си. Малка раничка, която кървеше.
Механично пъхна пръста в устата си да изсмуче кръвта.
Усещане за топло, лековито, вкусно от мястото, където върхът на пръста й се допираше до езика, то нарастваше. Засмука по-силно. Устата й се изпълни с концентрирана смесица от приятни вкусове. По тялото й премина тръпка на удоволствие. Смучеше ли, смучеше, отдаде се на насладата, докато осъзна какво прави.