Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Ето, излизат - провикна се един агент.
- Искам няколко души да се подготвят за връзка с телефонните компании в Ню Йорк, Джърси и Кънектикът. Също и с Отдела за наблюдение на осъдени престъпници и Имигрант- ската служба. Да са готови за установяване на самоличността и адреса на престъпника. Прекратете всички други дейности.
Агентите се разпръснаха и започнаха да набират телефони.
На монитора излязоха някакви данни.
Делрей преплете пръсти. Сакс не можеше да повярва, че агентът е суеверен.
В залата настъпи гробна тишина.
- Хванахме го! - изкрещя агентът, който работеше на компютъра.
- Вече не е неизвестен извършител - пропя мелодично Делрей и се наведе над монитора. - Слушайте. Ето името му: Виктор Питърс. Роден е тук през 1948 година. Родителите му са от Белград. Значи имаме сръбска връзка. Осъждан е за наркотици, насилие, единия път със смъртоносни последици. Две присъди - излежани. Я слушайте това. Психиатричен профил. Три пъти постъпвал в психиатрията. В Белвю и Манхатън. Последния път бил изписан преди три години от Вашингтон Хайтс.
Делрей погледна агентите.
- Кой ще звъни в телефонните компании?
Неколцина вдигнаха ръце.
- Обаждайте се!
Напрегнати пет минути изчакване.
- Не е тук. Няма го в указателя за Ню Йорк.
- Не е в Джърси.
- Няма го и в Кънектикът.
- По дяволите - промърмори Делрей. - Разменете имената. Пробвайте варианти. Вижте в закритите абонати за неплатени сметки през последната година.
През следващите няколко минути агентите се надвикваха по телефоните.
Делрей започна да се разхожда нервно и Сакс разбра защо е толкова хилав.
Изведнъж един агент изкрещя:
- Намерих го!
Всички се обърнаха към него.
- Говоря с главната централа на Нюйоркската телефонна компания - извика друг. - Намериха го. Сега ще кажат... Шофьор на такси, фалшиво разрешително.
- Нищо чудно - промърмори Делрей. - Трябваше да се сетя. Къде е регистриран?
- Морнингсайд Хайтс. На една пряка от реката. - Агентът записа адреса и го подаде на Делрей. - Познавам квартала. Доста е пуст. Има много наркомани.
Друг агент въведе адреса в компютъра си.
- Добре, я да видим... Стара къща. Банкова собственост. Сигурно живее под наем.
- Искате ли да говорите с отряда за обезвреждане на терористи? - обади се един агент от другия край на залата. - Свързах се с Куонтико.
- Няма време - каза Делрей. - Ще използваме дежурния отряд за бързо реагиране. Вдигнете ги по тревога.
- А какво ще стане със следващата жертва? - попита Сакс.
- Каква следваща жертва?
- Той вече е отвлякъл някого. Знае, че сме взели уликите преди час-два. Сигурно вече е заложил жертвата.
- Нямаме сигнали за изчезнали хора. И ако е отвлякъл някого, вероятно го държи в къщата си.
- Не, няма логика да го държи там.
- Защо не?
- Защото жертвата може да вземе някаква улика от къщата му. Линкълн Райм смята, че има тайна квартира.
- Ами тогава ще го накараме да признае къде е жертвата.
- Имаме доста добри методи за убеждаване - додаде друг агент.
- Да действаме - каза Делрей. - Хайде, момчета, да благодарим на полицай Амелия Сакс. Тя откри отпечатъка.
Сакс се изчерви. Беше ужасно. Но не успя да се сдържи. Сведе очи и забеляза странни ивици върху обувките си. Даде си сметка, че още носи гумените ленти.
Когато вдигна поглед, видя зала, пълна със сериозни федерални агенти, които проверяваха оръжията си и един по един се измъкваха през вратата. Преди да излязат, ѝ хвърляха по някой поглед - както дърварят поглежда цепеницата, преди да я удари с брадвата.
19.
„През 1911 година в почтения ни град се случила трагедия, която почернила много съдби.
На 25 март стотици работливи млади жени прилежно се трудели в една фабрика за дрехи в Гринуич Вилидж, една от многото експлоататорски предприятия в града.