Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Профсъюзът на татко няма да толерира подобно обвинение, нали? Искам да кажа, че всичко става с колективен трудов договор, нали така?
— Да, но аз въпреки това ще пораздрусам клетката на авиокомпанията. Не се безпокой, ще включа Асоциацията на пилотите от авиолиниите, а вече предупредих шефа на профсъюза му, че става дума за един човешки живот.
— Човешки живот ли?
— А нима не е така? Психологическото въздействие…
— Грейси, да не би… да намекваш, че татко е обзет от самоубийствени мисли?
— Не! Не, аз… не мисля. Просто… изобщо не мога да си го представя паднал духом. Никога не съм го виждала такъв и това плаши и мен.
— Аз също не съм го виждала паднал духом — рече тихо Ейприл.
— Виж какво, аз ще направя всичко, което е по силите ми, но… на теб може да ти се наложи да извадиш наистина голям заек от цилиндъра, за да измъкнеш строшеното витло. По някакъв начин.
— Разбирам.
Военновъздушна база „Елмъндорф“, Аляска
Бен Коул представи личните си документи на охранителите на хангара в един следобед и към четири часа бе напълно убеден, че онзи, който бе заредил променените компютърни кодове в компютрите на гълфстрийма, този път не бе успял.
В огромния хангар се чуха стъпки и Бен се изправи. Екипажът приближаваше към гълфстрийма.
— Здравей, Бен! — усмихна се главният пилот-изпитател, преди да започне да се изкачва по вградената стълбичка. — Готов ли е най-сетне Намигвачко?
Бен трепна като чу прякора, а пилотът се разсмя.
— Името хич не ти харесва, нали?
— Мисля, че си прав.
Ръкуваха се на най-горното стъпало.
— Бен, питам сериозно, доволен ли си, че сме готови?
— Аз… да, в едно отношение.
— И какво е то?
— Знам, че вирусът — използвам тази дума, поради липса на друга, — който ни инфектира преди, сега не е на борда.
— Слава богу.
— А ти знаеш ли за новата Т-образна ръчка в кабината?
Бен внимателно наблюдаваше лицето на пилота, но изражението му не се промени.
— Да. Тя трябва физически да освободи управлението от лапите на Намигвачко, ако не сработи нищо друго. Предупредиха ме, че ако я използваме, наистина ще повреди компютърните инсталации, но не и управлението.
— Сигурен ли си, че работи? — попита с равен глас Бен. Пилотът надникна от вратата на кабината, за да се увери, че новата ръчка бе на мястото си.
— Ами, чакай да взема инструкциите по поддържането.
Върна се с подвързаната с метални корици книжка и я отвори, прелисти няколко страници с вписани данни за извършени действия по поддържането и ремонтите.
— Ето. Инсталирането започва… инсталирането е отменено.
Бен кимна.
— Точно това си мислех. Аз…
— Инсталирането е възобновено. Модификациите приключени, ето го и подписът за окончателната инсталация — рече пилотът и подаде книжката на Бен, който я проучва няколко секунди. — Проблем ли има, Бен? Не ми изглеждаш убеден.
— Аз само… Бях тук в сряда и Т-образната ръчка бе монтирана, но не бе скачена към нищо, а върху плановете се мъдреше надпис „отменено“.
— Ами, точно това пише и тук. Спрели са работата, след това са я възобновили и са се подписали, че е приключила.
— Предполагам, че няма начин да се изпробва лесно.
Пилотът поклати глава.
— Предупредиха ме. Ако дръпнем тази ръчка, трябва да сме готови да прекратим изпитанията за няколко дни. Тя ще прекъсне връзката, но ще повреди някои неща. Това е крайна, допълнителна мярка в случай на опасност.
— Е, добре — рече Бен, усетил как объркването замайва главата му. — Ще ми се да бях сигурен, че са приключили с нея — добави той. Обля го студена пот при мисълта, че предстоящият полет би могъл да завърши с катастрофа, въпреки всичките им усилия.
— Какво възнамеряваш да правиш, след като всичко това свърши, Бен? — попита пилотът.
— След полета ли?
— Не, след проекта. Нас ще ни освободят тази вечер, започват да монтират веднага устройствата „Бумеранг“ и ние оставаме без работа.
— Аз май не съм мислил за това. Какво искаш да кажеш с това, че ще ги монтират веднага?
Главният пилот-изпитател вдигна ръка и се усмихна.
— Ей, не си го чул от мен, ясно?
— Но… вярно ли е това?
Пилотът се оттегляше широко усмихнат, като кимаше утвърдително.