Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— Проклет да си — задъха се тя тежко, докато се бореше срещу хватката му, все още опитвайки се да се освободи, след това потръпна и изстена дрезгаво, тъй като движенията й само вкарваха дебелата главичка по-дълбоко в нея.
О, това беше прекалено хубаво. Болезненото удоволствие от рязкото проникване накара нервните й окончания да изкрещят, а клиторът й да запулсира отчаяно.
Елизабет дръпна китките си от хватката му и размърда ханша си, изкарвайки го от себе си, след това изпъшка гневно, когато дланта му плесна рязко заоблената извивка на дупето й. Добре. Това й хареса прекалено много.
Даш намести отново пениса си срещу входа. Тя усети още една струя течност, когато се плъзна навътре. Мъжът се отдръпна, след това отново започна да се прониква. Елизабет го измъкна отново.
Даш се засмя.
— Харесва ли ти да бъдеш пляскана, Елизабет? — дланта му още веднъж се стовари върху дупето й, карайки я да потръпне и да простене възбудено. — Мисля, че да. Мисля, че ти харесва задничето ти да бъде пляскано. Обзалагам се, че ще ти хареса още повече, ако го чукам.
— Да не си посмял — извика тя, когато пръстите му се плъзнаха по ануса й.
За щастие, пенисът му се намести в гънките на вагината й.
— Направи го отново, Елизабет, и ще те взема безмилостно — предупреди я той. — Не си играй с мен точно сега.
А тя си играеше с него, изкушаваше контрола му, и го знаеше. Искаше го силно и дълбоко, искаше да разклати тази здраво сдържана мощ, която той упражняваше над действията си.
Даш се изля още веднъж в нея и тя усети как вагината й се отпуска. Елизабет започна да се бори по-усилено и се засмя, когато той изруга, завъртя ханша си настрани и го изплъзна навън отново, тласна се назад, неочаквано освобождавайки хватката му от китките си, която предпазваше от това да я нарани. Отдръпна се бързо от него, наслаждавайки се на силното ръмжене, което избухна от гърлото му, миг преди да сграбчи бедрата й и да я дръпне обратно.
Пенисът му се притисна силно вътре в нея и рязка струя течност я изпълни отново, секунда преди да тласне половината от твърдата си ерекция вътре в нея с едно бързо движение.
— Даш! — Елизабет се изви и изкрещя от болезненото удоволствие, когато той се отдръпна, след това се тласна по-дълбоко, след това отново, докато на третия тласък не я прониза с всеки твърд, дебел сантиметър от гладния си пулсиращ пенис.
— О, Боже — изкрещя тя, опитвайки се да се отпусне около огромния нарушител, докато той се отдръпваше и тласваше обратно.
Движенията бяха енергични и дълбоки. Даш дишаше тежко, ръцете му приковаваха бедрата й, докато движеше пениса си навън и навътре с нарастваща сила, карайки Елизабет да крещи от ненаситна страст. Подклаждаше огъня вътре в нея, който заплашваше да погуби разума й, разтягаше я широко, изпълваше я, преди да се отдръпне само за да я разтвори отново.
По гръбнака й се плъзнаха пламъци, удоволствието разкъса утробата й, преди да залее тялото й. Всеки път, когато Даш я изпълваше, стенейки дрезгаво, докато вагината й го улавяше разгорещено, оргазъм стягаше корема й.
Даш реши да остави Елизабет да наложи темпото сега. Тласъците му нараснаха в сила и дълбочина, ставаха по-мощни, докато тя крещеше под него, извиваше се и се натискаше назад, за да го вкара по-силно в конвулсиращите мускули на влагалището си. И двамата се бореха за надмощие в акта, да видят кой може да предизвика другия допълнително. Да видят дали Елизабет ще избухне в пламъци, или Даш ще изгуби последната хватка върху разклатения си самоконтрол. Жената бе решена да спечели.
Когато се потопи в нея, тя стегна вагината си, стискайки плътта му, Даш изръмжа недоволно и се изтегли назад, борейки се срещу хватката й. Елизабет пък се бореше с освобождението си, знаейки, че ако настъпи преди той да е загубил контрол, тогава тя ще загуби надмощие в този акт. Възможността да го накара да се нуждае от нея повече от всичко друго, да я вземе както иска, да я приеме като негова жена, негова половинка, способността да се примири с всеки аспект на потребностите му, беше наложително.
— По-силно — изкрещя Елизабет, тъй като той поддържаше тласъците си умерени, стенейки при всеки насрещен удар, като че ли го убиваше. — Проклет да си, Даш. Чукай ме по-силно. Сега.
Тя се притисна назад, попречвайки му да се изтегли от нея, галеше пениса му със свиващите се мускули, докато ръцете му стискаха ханша й.