Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— Лизбет — простена Даш почти прекършено. — Господи, бейби. Не искам да те нараня.
Елизабет се бореше, тласкаше се назад, вкарвайки го по-дълбоко, стягаше се около него толкова, колкото можеше, докато не го почувства да потръпва зад нея, усети как ръцете му стиснаха конвулсивно ханша й, а силното му тяло се разтърси.
Отново се тласна назад, протегна ръка се под тялото си, пръстите й намериха твърдата стегната торбичка под основата на пениса му и я погалиха. Приглушен стон изпълни въздуха и Даш изгуби всякакво подобие на контрол.
Започна да я обладава с мощни, дълбоки и бързи тласъци, а струите течност се бореха да отпуснат отчаяно стегнатите мускули на вагината й, докато тя се свиваше още повече около него. Оргазмът й наближаваше. Надигаше се в утробата й и нахлуваше в тялото й, докато тя лежеше под него, викаше, крещеше името му, докато удоволствието я връхлиташе.
— Боже, Елизабет… — Даш се тласна силно и дълбоко, и понечи да се отдръпне отново, когато тя почувства, че ще се случи.
Плътното разтягане, израстъкът в средата на горната част на пениса му, я изпълни, заключвайки се в развълнуваните мускули на вагината й, когато тя експлодира под него. От гърлото й се откъсна вик, когато усети рязкото избухване на входа на утробата й, изпълваше я, търсеше плодородна почва и собственото й освобождение запулсира и се пръсна.
Като че ли никога нямаше да свърши. Елизабет се срина върху тренировъчната подложка, а Даш я последва, заровен дълбоко в нея, заключен в дълбините на конвулсиращата й вагина. Телата им потръпваха при всяка силна струя семенна течност.
По кожата им проблясваха капчици пот, докато се бореха за всяка глътка въздух. Главата на Даш лежеше върху нейната, зъбите му бяха забити в рамото й от мига, в който започна освобождението му, стоновете му звучаха по-скоро като диво ръмжене всеки път, когато спермата му се изстрелваше вътре в нея.
Най-сетне, няколко дълги минути по-късно, Елизабет усети как израстъкът започва да спада, как Даш потръпва и се изтегля от стегнатата й прегръдка с дълбок, дрезгав стон. Той падна до нея, дишайки тежко, силното му тяло трепереше.
— Трябваше да те напляскам — каза задъхано той, като я погледна с опечалено веселие. — Можех да те нараня, Елизабет.
Жената се засмя отпаднало.
— Да, добре, но не го направи. „Можех“ не се брои.
Очите й се затвориха. По дяволите, беше уморена. Толкова уморена, че можеше да заспи на място. Тя се остави на течението, тъмнината се затвори над нея, усещаше Даш до себе си, успокояващ, защитаващ я. Тялото й беше преситено, съзнанието й, поне в този момент, беше в покой. Всички тези усещания сякаш се сляха и я отведоха дълбоко в царството на сънищата.
Глава 24
Даш събуди Елизабет за един бърз душ. Положи я във ваната, пусна водата и я изми енергично от главата до петите, докато тя го гледаше слисано. Сякаш никой никога не я бе къпал. Тялото й беше чудесно оформено, стройно и стегнато, с твърди мускули. За него тя беше съвършена.
Меките косъмчета между краката й бяха започнали да израстват отново. Това не го притесняваше, но знаеше, че може би е неудобно за нея.
— Сапун или бебешко олио? — мъжът коленичи в краката й, разтвори ги и я почисти със сапунисаната кърпа, внимавайки с нежната плът и чувствителния клитор.
— Какво? — Елизабет тръсна глава.
— Със сапун или с бебешко олио бръснеш котенцето си?
Тя се изчерви леко и прочисти гърлото си.
— Олио. Много олио. Но мога да го направя сама.
Нещо подобно на паника проблесна в очите й, когато Даш се протегна към вградения в стената рафт и свали шишенцето с олио, което бе купил за нея.
— Тихо — нареди той пресипнало. — Аз бръсна лицето си често, така че мисля, че мога да се погрижа за едно малко котенце.
Изплакна я набързо, спря водата и подсуши и двама им, преди да сложи една дебела кърпа върху затворения капак на тоалетна седалка.
— Седни — Даш я бутна на седалката и коленичи пред нея отново.
Той знаеше, че не трябва да се бави с работата. Пенисът му вече беше набъбнал, готов да я вземе отново. Намаза олиото щедро по гънките на женствеността й и започна да бръсне копринената кожа, възхищавайки се за пореден път на това колко деликатна изглежда тя. Когато беше освободена от всички наболи косъмчета, по-нежна от всичко, което някога бе познавал, Даш нанесе слой олио, за да успокои прясно избръснатите гънки.