Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— Имам ум, нали знаеш? — каза най-сетне тя с нотка на веселие. — Ти ме виждаш като нежна, малка жена, която трябва да бъде закриляна и глезена. Аз не искам да бъда закриляна. Не искам да бъда глезена. Искам да споделя отговорностите, Даш.
Тя би трябвало да се роди Порода. Беше също толкова жилава като двете жени Породи, които беше срещнал.
— Знам, че имаш ум — отвърна мъжът тихо. — Не изпитвам друго, освен огромно уважение заради самия факт, че още си жива. Повечето жени не биха успели дори да спасят Каси, какво остава да бягат с нея в продължение на две години.
Елизабет поклати глава, остра въздишка се изплъзна от устните й, когато се измъкна от леглото.
— Звучиш много снизходително, Даш — изрече тя меко, докато навличаше халата си. — Всяка майка би дала живота си, за да защити детето си. Аз просто имах по-голям късмет.
— Ти си умна — Даш седна в леглото, гледайки я любопитно. — Не съм снизходителен спрямо теб, Елизабет. Ако не мислех, че притежаваш необходимото, ти щеше да бъдеш във Вирджиния с Каси, а не тук, тренирайки да тръгнеш след тези документи и Грейндж. Никога не се съмнявай, че не изпитвам най-голямо уважение към теб. Като жена, като майка и половинка.
— Половинка — промърмори тя, клатейки глава. — Ти ме намери преди по-малко от две седмици и вече ме искаш за цял живот — тя прокара пръсти през косата си, мина покрай прозореца и се сви в големия стол, разположен до далечната стена.
Дистанция. Даш видя желанието да избяга от интимността, която предлагаше леглото и той й позволи това. Засега. Дните, които бяха прекарали заедно, бяха толкова забързани, толкова пълни с необходимостта да защитят Каси, а след това да завършат основното обучение, за което той настояваше. Имаше малко време за говорене. Това, което знаеше в душата си, никога не бе споделено с Елизабет. Не че нямаше думи да го направи сега, но виждаше в нея нуждата да узнае повече, отколкото бе научила досега.
— Намерих те преди повече от година, Елизабет — напомни й. — Чрез писмата на Каси.
— Писмата — младата жена въздъхна дълбоко. — Боже, толкова беше опасно да я пусна на училище тогава. Не знам как й позволих да ми говори за това. Бях напълно против да ходи и против това нещо с писането, Даш. Притеснявах се и за себе си, заради изтощението през тази година.
— Знам, че е така — и наистина го знаеше. Някак си, по някакъв начин, той беше свързан и с двете, с Елизабет и с детето й. Виждаше болката им. Страхът им. — Когато писмата започнаха, тъкмо бях оцелял след катастрофа. Загубих хора, заедно, с които се бях сражавал в продължение на години. Добри хора. Приятели. Никой не очакваше да оживея. През първите три месеца на тези писма бях в медикаментозна кома. Ако не беше вярата на моя командир, че писмата на Каси ще проникнат през комата, сега щях да съм мъртъв.
Очите на Елизабет се разшириха бавно, трепвайки от болка и страх.
— Не знаех…
— Знам, че не си — каза той нежно. — В началото командирът ми й отговаряше, докато аз се възстановя достатъчно, за да мога сам да го правя. Но докато бях в това замаяно състояние… — Даш поклати глава. — Тогава исках да умра. Бях уморен да се крия, да нямам никого. Бях допуснал да се сближа с мъжете от този взвод и те загинаха. Бях уморен от това да се бия. Тогава той ми прочете онова писмо. И те видях, Елизабет. Видях те точно както си сега. Косата ти беше разбъркана около теб, очите ти бяха тъмни и замъглени, и разбрах, че трябва да живея. Знаех, че ти и Каси имате нужда от мен. Всяко писмо само затвърждаваше това впечатление.
Даш я видя как издиша рязко, видя шока, изумлението в очите й, когато стана от леглото и тръгна към нея.
Погледът й проблесна към набъбналата му ерекция, но в този момент, той не се нуждаеше от секс. Даш коленичи пред нея, взрян в лицето й, ръцете му се разположиха от двете страни на стола.
— Видях те да плачеш, Елизабет. Чух те да шепнеш моето име и отправих молитва към Бог да ти изпрати чудо. И в този миг се събудих. Насилих се да се събудя, защото знаех, с душата си, че ти си моята половинка. Моята жена. И знаех, че трябва да те намеря.
Очите й бяха пълни със сълзи, като блестящи сапфири, които пронизаха сърцето му с красотата и болката й.
— Аз… — прошепна Елизабет и преглътна тежко, а гласът й беше пресипнал. — Аз стоях там, навън валеше. Каси си беше легнала, прошепвайки, че ти ще ни спасиш. От къде знаеше тя, Даш? Как би могла да знае?