Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Даш изсумтя. Да! Той падна назад, а тя се завъртя от него и го погледна триумфално. Но сега Даш бе повече от решителен. Страст изпълни очите му при мисълта за изненадващия й ход, с който го изигра, а спечелената свобода разпали глад, на който той повече не можеше да издържа. Същият глад, който кипеше в дълбините на влажната й вагина.
— Ти си прецакана — гласът му беше горещо, сексуално ръмжене. — Толкова прецакана, Елизабет.
Тя вдигна ръка и му направи знак да се приближи.
— Хайде. Вържи ме, бейби. Предизвиквам те.
Даш пренебрегна трепването на пениса си в дънките, пренебрегна зашеметяващото желание да се хвърли към нея. Сега можеше да види, че е напълно готова за него. Не напрегната и нервна, а готова. Елизабет беше сигурна. Мислеше, че е под контрол. Смяташе, че е спечелила надмощие. Беше добра, трябваше да й го признае. За няколкото часа, през които той не бе успял да направи друго, освен да започне да полира оръжията, тя се бе усъвършенствала.
Сега, със своето неприкрито неподчинение, с желанието си да се бие с него, бе успяла да възбуди Даш толкова неочаквано и силно, че всички мисли да я обучава в нещо друго, освен в чукане, бяха излетели от ума му. Щеше да я повали, да разкъса дънките от това съблазнително задниче и да й даде всеки твърд, измъчен сантиметър от пениса си.
Даш се раздвижи около нея, виждайки как очите й се присвиват, а зърната на гърдите й се втвърдяват още повече. Можеше да подуши възбудата й. Беше я доловил от мига, в който Елизабет се присъедини към него на тренировъчната подложка. Беше сладка и гореща, като опияняващ еликсир, от който Даш трябваше да получи повече.
Младата жена облиза устни, прокара език по пълната долна извивка, навлажнявайки я съблазнително. Тъмните й мигли бяха спуснати измамно, хвърлящи интригуващи сенки по сметаново белите бузи.
Вържи ме, бейби. Думите бяха като огнен меч, който разсече слабините му и издърпа тестисите му плътно до основата на пениса. Даш умираше да разбере дали онова ще се случи отново. Да почувства горещото свиване и пулсиране на вагината й, докато я изпълва повече, отколкото някой друг мъж би могъл някога.
— Уплаши ли се? — подигра се Елизабет, наблюдавайки го как се движи предпазливо около подложката.
— Обмислям.
— Хм — тя вдигна вежди подигравателно. — И какво обмисляш, голямо момче?
— Точно колко време ще ми отнеме да заровя пениса си в това тясно дупе — Даш оголи зъби предупредително. — Или дали ще имам търпението.
Смехът й беше нисък и развеселен.
— Тази заплаха остаря, Даш.
Младият мъж се усмихна. Това не бе заплаха. Имаше някакво особено опияняващо удоволствие във вземането на жена анално. Да я има наведена пред него, покорна, приемаща го лесно и с охота. Желанието да го направи, никога не бе било толкова силно, колкото сега. Искаше я наведена пред себе си, крещяща от удоволствие, докато разтяга този малък, дълбок отвор. Разтварящ се широко за него, поддаващ се на неговото желание, и в същото време, отговарящ на нейното.
— Обърни се — предизвика я Даш.
Елизабет се подсмихна.
— Приличам ли ти на глупачка?
— Приличаш на апетитна хапка — поправи я той, позволявайки на гласа си да се задълбочи, инстинктивното ръмжене, което се натрупваше в гърдите му отекна в тях. — Невероятно апетитна. Сега се обърни.
Младата жена потръпна. Даш обичаше, когато тя прави така. А вагината й ставаше все по-гореща. Можеше да го подуши. Сладкото изкушение бе почти повече, отколкото пенисът му можеше да понесе. Ако не я обладаеше скоро, щеше да започне да вие от страдание.
— Не мисля така — тя се премести настрани, когато мъжът пристъпи напред. — Имам чувството, че наистина трябва да те държа под око точно сега.
Беше умна. Винаги бе казвал, че е умна, помисли си той с нарастваща гордост. Никога нямаше да бъде опитомена, но по дяволите, ако Даш не се забавляваше с това да се убеждава, че може да го направи.
Мъжът се движеше бавно и предпазливо, наблюдавайки я, докато хвана тениската на врата си и я разкъса от тялото си. Очите на Елизабет се разшириха. Даш обичаше, когато изражението й преминаваше от опустошителен огън или ярост в невинност и чувствено осъзнаване едновременно. Беше бос, така че нямаше ботуши или чорапи, за които да се притеснява. Ръцете му се насочиха към металните копчета на дънките му.