Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Елизабет можеше да се окаже принудена да се бори, за да защити себе си и Каси, и евентуално още едно дете, ако нещата станеха по-лоши. Не можеше да я защити. Тя нямаше да го позволи, ако той опита, знаеше това. Но реално погледнато, каквито и мерки да вземеше, нямаше да я защити.
— Буквално мога да чуя притеснението ти — Елизабет се премести срещу Даш, ръката й галеше корема му, а устните й шепнеха в гърдите му.
Той погледна надолу към главата, която лежеше върху него, сигурен, че силното туптене в гърдите му при звука на тихия й глас, не е хубаво нещо. Тя беше неговата слабост. Даш едва го осъзнаваше, но това беше нещо, което не можеше да пренебрегне.
— Трябва да тръгнем оттук скоро — въздъхна мъжът със съжаление. — Иска ми се да имахме повече време. Има много неща, на които трябва да те науча.
— Ще имаме време по-късно — можеше да чуе съмнение в гласа й сега.
Но дали щяха да имат? Съществуваха толкова много възможности, толкова много неща, които можеха да се объркат.
Даш се колебаеше, искаше да я принуди да тръгне с Каси към имението на Породите, да бъде в безопасност, докато той се погрижи за Грейндж. Би могъл да я тренира по-късно. Можеше да разбере колко силна е Елизабет по друго време. Без значение колко безопасност мислеше, че може да й осигури в тази мисия, щеше да има други, по-безопасни, в които би могъл да я изпита.
— Може да носиш детето ми, Елизабет — Даш се загледа в тавана, докато говореше, усети я как се стегна до него.
Гърдите му се свиха още повече при мисълта за това. Господи, какво правеше с нея? Подлагаше я на риск по същия начин, по който рискуваше собствения си живот? Трябваше да има начин да я запази невредима.
— Аз съм предпазена, Даш.
Той се надяваше да е така. Поне засега. Но не можеше да не обръща внимание на информацията, която му бе дал водачът на Котешките породи.
— Това не помогна на Котките. Никакви противозачатъчни средства не свършиха работа при тях. Техните учени подозират, че ще бъде същото и при Вълците. Хормонът, който предизвиква този израстък, действа също така, за да осигури зачеване. Може да изложим на риск още едно дете.
Не можеше да скрие истината от нея. Не искаше да я лъже или да премълчава някаква част от опасностите, пред които са изправени.
— Тогава е по-добре да се отървем от Грейндж възможно най-скоро — каза тя тихо, но Даш можеше да чуе как гласът й потрепва.
Дланите му погалиха гърба й, наслаждавайки се на усещането на топлата, копринена плът и добре оформена мускулатура. Елизабет приличаше на млада вълчица. Слаба и здрава.
— Ще те изпратя в имението на Породите, преди да тръгна след Грейндж — реши най-сетне мъжът. — Ти беше права, да те отделя от Каси не беше добра идея. Ще позволим на неговите хора да те видят хубаво в града, след това ще те изпратя обратно.
— Как пък не, по дяволите — Елизабет седна, очите й искряха от ярост, когато го погледна, голотата й беше забравена, погледът й го прониза със смъртоносна решителност. — Няма да бъда побутната настрани и пазена, Даш. Заслужавам възможността да направя това.
— А ако носиш детето ни? — попита той тихо. — Заслужаваш ли възможността да рискуваш този живот?
— Ако съм бременна, тогава всяко дете ще бъде изложено на риск от самия факт, че ще бъде зачената по естествен път Порода — напомни му жената гневно. — Не съм глупачка, Даш. Има много неща, които съм взела под внимание. Не съм взела тези решения с лека ръка.
Даш се взря в нея намръщено.
— Ти не обсъждаш с мен всичко, което мислиш, Елизабет. Откъде да знам какво очакваш?
Тя извъртя очи. Даш никога преди не бе виждал в нея този особен израз на женско раздразнение. Беше очарователна.
— Ти си единственият, който говори — каза остро Елизабет. — Дори нямаше да ми кажеш, че си Порода. Нямаше ли да съм адски изненадана, когато се заключиш в мен, ако не знаех?
— Да, би било хубаво да има някой друг шокиран колкото мен — изръмжа той.
Даш я наблюдаваше, виждаше гнева, но и нещо друго. Едно хладно, тихо спокойствие, което беше част от нея, също както топлината на нейната чувственост, дълбочината на нейното приемане. Сякаш последните две години бяха закалили стоманено ядро от сила, вътре в душата й. Тя беше най-смелата жена, която бе познавал, най-силната. Изминалите години са били жестоки и по-трудни за нея, отколкото той би могъл да си представи, но самото й оцеляване я превръщаше в един воин.