Балтазар [bg]

В този миг аз ги напуснах и се върнах обратно в залата с препълнена чиния и чаша. В сърцето си усетих известно презрение към Пърсуордън и прилив на съчувствие към Маунтолив при мисълта за неговото злепоставяне. Исках да съм сам, да се нахраня в тишина и уединение и да си мисля за Жюстин. Едва не изпуснах препълнената си с връх чиния, когато насреща ми се втурнаха три грации с дебело начервени устни, които, съдейки по дълбокия им тембър, бяха преоблечени мъже. Ръчкаха се по срамните си части със закачливо ръмжене, досущ като сборичкали се псета. Изведнъж ми хрумна, че мога да се кача в библиотеката, където очаквах, че няма да има никого по това време. Почудих се, дали пък новите ръкописи на Кавафис не са там и дали са отключени, защото Червони беше страстен колекционер на книги.

На първия етаж един дебелак с дълги тънки крака, облечен като Червената шапчица, думкаше с все сила по вратата на тоалетната; наоколо слугите почистваха саждите от килимите в отделните стаи с прахосмукачки „Хувър“ и говореха тихо. Библиотеката беше на горния етаж. В една от спалните се чуваше шум, а от банята — пристъпите на нечие повръщане. Стигнах площадката и натиснах с крак херметичната врата. Тя се отвори и аз влязох. Дългото помещение с блестящи рафтове книги беше празно с изключение на един Мефистофел, който се бе разположил в креслото до камината с книга върху коленете. Той свали очилата си, за да ме разпознае, и тогава видях, че това е Каподистрия. Не би могъл да си измисли по-подходящ костюм. Прилягаше на големия му гарванов нос, който приличаше по-скоро на човка, и на онези малки проницателни очички, сближени като на влечуго.

— Влизай! — извика ми той. — Опасявах се, че може да е някой, дето ще иска да правим любов и тогава… toujours lapolitesse42, щях да се почувствам задължен… Какво ядеш? Огънят е прекрасен. Тъкмо търсех един цитат, който не ми дава мира цяла вечер.

Седнах и поставих пълната чиния помежду ни като приношение.

— Дойдох да видя новия ръкопис на Кавафис — казах.

— Всички ръкописи са заключени — отвърна ми той.

— Жалко.

Огънят пращеше и осветяваше с пламъците си притихналата стая, цялата облицована с прекрасни, подмамващи читателя книги. Поразходих се покрай стените да ги разгледам, после свалих пелерината си и седнах. През това време Да Капо си преписа няколко реда върху късче хартия.

— Странно нещо е това бащата на Маунтолив — рече той разсеяно. — Тази огромна публикация в осем тома върху будистки текстове. Ти знаеше ли?

— Бях чувал — отвърнах му разсеяно.

— Старецът работел като съдия в Индия. Като дошло време да се пенсионира, останал и до ден-днешен живее там; един от най-добрите европейски познавачи на пали43. Освен това… Маунтолив не го е виждал от години. Казва, че се обличал като саду44. Вие, англичаните, сте големи чешити. Защо този старец не си работи върху текстовете на пали в Оксфорд, а?