Балтазар [bg]

Всички се разсмяха, а Атена потръпна превзето и обви още по-плътно шала около раменете си. През цялото време Наруз слушаше с отворени уста и изтръпнали сетива, съвсем като омагьосан.

— Ама — изпелтечи той, — всичко това истина ли е? — Въпросът му бе посрещнат с бурен смях.

— Разбира се, че е истина — отсече Пърсуордън и добави: — Никога през живота си не съм бил във Венеция.

Каза го и се изправи, защото беше време да вървят. Започнаха да се изнизват покрай невъзмутимата чернокожа прислуга, която ги изчакваше да си наметнат пелерините от дефтин и да си донагласят маските, като актьори, каквито всъщност бяха. После заставаха един до друг да сравнят еднаквите си отражения в огромните огледала сред палмите. Пиер се изкикоти, Тото дьо Брюнел взе да остроумничи и така сред смях излязоха в ясния нощен въздух — търсачи на удоволствия и болка, александрийци…

Чакащите отвън коли ги погълнаха, а грижливата домашна прислуга и шофьорите ги настаниха внимателно като кашони с ценна трошлива стока, нежни като цветя.

— Сякаш съм чуплива вещ в сандък — изписука Тото в отговор на тази загриженост. — С тази страна нагоре, ей, отваряй си очите! Всъщност с коя страна нагоре питам се аз. — Сигурно беше единственият човек в целия град, който не знаеше отговора на собствения си въпрос.

След като потеглиха, Жюстин се наведе напред в колата и подръпна ръкава му.

— Ще шептя — каза тя дрезгаво, въпреки че нямаше нужда, тъй като Несим и Наруз обсъждаха нещо на висок глас (гласът на Наруз се отличаваше с младежките си нотки), а Атена писукаше като флейта в ухото на Пиер. — Тото… слушай. Тази нощ от теб искам една услуга, може ли? Върху ръкава ти съм сложила тебеширен знак, ей тук, отзад. По-късно ще ти дам да поносиш и моя пръстен. Шшт! Искам да изчезна за час-два. Тихо… недей да се кикотиш. — Но изпод кадифената качулка отново се чу подхилкване. — Давам ти възможност да преживееш страхотни приключения от мое име, скъпи Тото, докато отсъствам. Съгласен ли си?

Той отметна качулката си, за да покаже колко е доволен. Очите му играеха, а на лицето му цъфна онази мрачна едва забележима сводническа усмивка.

— Разбира се — отвърна й шепнешком, възхитен от идеята и изпълнен с въодушевление. На светлината на бързо отминаващите улични лампи видя как анонимната качулка до него, откъдето като от оракул идваше гласът на Жюстин, и чиято вътрешност светеше подобно на мъртвешка глава, му кимна одобрително. Плътно затворени, сякаш изолирани от стената на разговора и смеха край тях, те скрепиха заговора си с обет за мълчание.