Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Балтазар [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Балтазар [bg]

Электронная книга - «Балтазар [bg]». Краткое содержание книги:

„Александрийски квартет“ „Една от литературните сензации на XX век. Предизвикателен, емоционален и поетичен шедьовър!“ „Александрийски квартет“ на най-големия стилист на британската литература, Лорънс Дърел, е тетралогия за мистерията на човешката душа, за любовта и страстта, за спомените и познанието, постижимо от хората. Всеки роман от тази необикновена и екзотична поредица разказва историята на любовта и човешките взаимоотношения от различна гледна точка и набляга на един от четиримата главни герои — Жюстин, Балтазар, Маунтолив, Клия. Самият древен и мистичен град, Александрия, е петият главен герой. В него малко преди Втората световна война се събират персонажите на четирите романа… „Балтазар“ Сред този полувъображаем (и все пак напълно истински) град, който започва и свършва със съдбата на няколко души, сред този лабиринт на изтерзани сърца Балтазар е разумът. Той е лекарят мистик, философът, мислителят, който търси сърцевината на истината.     Всички живеем с избрани измислици… Всичко, казано за някой, е вярно… Всичко е вярно за всеки… Само актът на физическата любов ни разкрива истината един за друг. Животът се свежда до направения избор. Вечната резервираност на ума и вечните възможности за избор. Истината не е това, което се говори в пълно съзнание. Тя винаги е онова, което се е изплъзнало от езика или ръката — неволно допусната грешка, която издава премълчаното. „Александрийски квартет“ преоткрива модерния роман. Тук са събрани всички човешки истории, всичко ви очаква, за да ви възпламени, всички са прекалено важни, никой и нищо не може да бъде пренебрегнато. Лорънс Дърел (1912–1990) е един от най-обичаните и уважавани британски автори, въпреки че той се определя по-скоро като космополит. Животът и творчеството му бележат целия XX век. Тетралогията „Александрийски квартет“ е най-забележителното му произведение, за което мнозина смятат, че Дърел заслужава да спечели Нобелова награда за литература.
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 100
Перейти на страницу:

Една внушителна перачка с добре познатите ми широкопола шапка и ботуши (без съмнение Помбал) беше притиснала в ъгъла до камината дребничък римски центурион и го псуваше с глас на папагал. Долових думата salaud39. Малката фигура на генералния консул успя да прикрие раздразнението си с няколко отсечени жеста, понечи да се отскубне, ала напразно, защото Помбал го беше заклещил здравата в огромните си ръчища. Гледката беше очарователна. Шлемът на центуриона падна на земята. Помбал успя да го изтласка към платформата за оркестъра, като ритмично потупваше задника му и същевременно го целуваше страстно. Връщаше си го и това му доставяше огромно удоволствие. Докато наблюдавах тази кратка сценка обаче, хората ги наобиколиха отвсякъде в някакъв въртоп от знаменца и конфети и двамата изчезнаха от погледа ми. Бяхме човек върху човек, тяло до тяло, качулка до качулка, око до око. Музиката ни караше всички да се въртим безспир по дансинга. Но Жюстин не се виждаше никъде.

Блазе на стария Тирезий, фриволен и щастлив, винаги свободен, защото е шавлив. Блазе на стария Тирезий.

Някъде към два часа през нощта се запали коминът на една от камините на първия етаж, но не причини поразии, а по-скоро нови изблици на смях, сякаш бе лумнал точно навреме, за да ни развесели. Прислугата се засуети с важен вид; зърнах Червони, който бе свалил маската си и тичаше нагоре по стълбите, после иззвъня телефон. Облаци дим изпълниха къщата и донесоха лек мирис на сяра като от бездънния пъкъл. След броени минути с вой на сирена пристигна една кола на пожарната и навред плъзнаха маскирани като пожарникари мъже с брадвички и кофи. Тълпата ги приветства шумно, докато си пробиваха път към камината, която практически разрушиха до основи с брадвичките си. Други техни колеги се бяха качили на покрива и изливаха кофи вода в комина. Резултатът от това бе, че целият първи етаж се изпълни с облак сажди, по-гъст и от лондонска мъгла. Всички ревнаха от възторг и взеха да се кълчат като дервиши. Такива непредвидени случки разпалват най-силно забавите. Аз също се улових, че крещя невъздържано. Вероятно по това време вече съм бил доста пиян.

В огромната зала с гоблени по стените телефонът продължаваше да звъни, като тънко пронизваше общата суматоха. Видях, че един от слугите отиде да го вдигне, после сложи слушалката на масичката и взе да се оглежда с източен врат като ловджийско куче, а след малко се върна с Несим, който вървеше без маска и се усмихваше. Обади се и заговори припряно, демонстрирайки нетърпение. После и той остави слушалката върху масичката, пристъпи до дансинга и се заозърта напрегнато.

— Случило ли се е нещо? — попитах го, след като се приближих със свалена качулка.

Несим се усмихна и поклати глава.

— Не виждам Жюстин. Клия иска да говори с нея. Ти виждаш ли я някъде?

Уви! Нали цяла вечер се опитвах безуспешно да открия отличителния пръстен. Почакахме известно време, загледани в танцуващите в кръг двойки, напрягайки очи като рибар във въдицата.

— Няма я — каза той и аз повторих като ехо:

— Няма я.

Пиер Балб се присъедини към нас, вдигна качулката си и рече:

— Преди миг танцувах с нея. Навярно е излязла на чист въздух.

Несим се върна при телефона и го чух да казва:

— Някъде тук е. Да, съвсем сигурно. Не. Нищо не се е случило. Пиер преди малко е танцувал с нея. Тук е такава блъсканица. Вероятно е в градината. Да й предам ли нещо? Да й кажа ли да ти се обади? Добре. Не, един от комините се беше запалил. Вече го угасиха. — Той остави слушалката и се обърна към нас: — Между другото — подхвърли — имаме среща в хола в три часа, без маски.

Големият бал продължаваше да се вихри край нас и пожарникарите, които бяха приключили със задълженията си, се присъединиха към танцуващите двойки. Зърнах огромната перачка — четири дявола с големи гърди я изнасяха, очевидно в несвяст. Сред гръмки аплодисменти я положиха в цветната оранжерия. Без съмнение Помбал отново бе капитулирал пред любимата си марка уиски. Беше изгубил шапката си, но под нея предвидливо бе сложил огромна перука от жълта коса. Едва ли някой би го познал в този му вид.

вернуться

39

Мръсник (фр.) — Б.пр.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)