Балтазар [bg]

Някой каза, че е дочул призрачни звуци откъм оранжерията. Всички избухнаха в гръмогласен смях.

— Съвсем сериозно, не се смейте — изписука Атена. — Седим си ние на канапето с Жак, нали така, Жак? — В този миг отнякъде изникна маскирана фигура, наду свирка в лицето й и изчезна. Нещо ми подсказа, че това е Тото. Смъкнах качулката му и оттам щръкна главата на Хлое Мартиненго.

— Уверявам ви — продължи Атена, — изстена някаква дума, нещо като… — Тя се съсредоточи, погледна строго, сериозно, пое си дъх и след кратка пауза издиша с напевен глас: — Джъстис… Джъстис40.

Всички се изсмяха от сърце, а няколко души се опитаха да я изимитират:

— Джъстис — изрева едно домино и се втурна нагоре по стълбите. — Джъстис!

Останал сам, реших, че моята нерешителност и униние могат да бъдат утешени единствено с повече храна, затова прекосих дансинга по посока на бюфета, откъдето долиташе жадният пукот на тапи от шампанско. Балът все още беше в разгара си и танцуващите се поклащаха като мокро пране на вятъра, а саксофоните виеха като котило прасенца. В една ниша Друзила Банубула седеше с дръпната рокля, която откриваше заоблените й колена, а двама разкайващи се арлекиновци превързваха навехнатия й глезен. Бе пострадала — от падане или може би от спъване. Един африкански шаман с монокъл се бе проснал върху канапето зад нея и спеше дълбоко. В другата зала дама във вечерна рокля, изпаднала в пиянска сантименталност, бе седнала да свири джаз на рояла, като самичка си пееше, а сълзите не спираха да обливат страните й. Стар дебелак с космати крака, облечен като Венера Милоска, стоеше надвесен над нея. Той също плачеше. Шкембето му се тресеше.

В залата с бюфета обаче беше сравнително тихо и именно тук открих Пърсуордън — без качулка и очевидно доста пиян. Разговаряше с Маунтолив, докато последният обикаляше масата с особената си, плъзгаща се и накуцваща походка и пълнеше чинията си със студени парчета месо от пуйка и салата. Пърсуордън ругаеше доста несвързано домакините Червони, задето предлагали спуманте41 вместо шампанско.

— На твое място бих внимавал — провикна се към мен, — във всяка глътка има по една голяма доза главоболие. — Но въпреки това веднага доля собствената си чаша и я вдигна във въздуха демонстративно, за да се види, че ръката му не трепери. Докато си вземах чиния, Маунтолив ме изгледа замислено и съсредоточено, после ме поздрави по име с очевидно облекчение.

— А, Дарли — каза той, — за миг се припознах. Взех те за един от моите секретари. Ходят по петите ми цяла вечер. И ми развалят удоволствието. Еръл отказва категорично да наруши протокола и да си тръгне преди шефа на мисията; затова ми се налага да се укривам в градината, докато нещастниците решат, че вече съм си отишъл. Като по-млад толкова често съм псувал посланика си, задето трябва да стоя по цели вечери и да умирам от скука, та още тогава се заклех, че ако някога оглавя дипломатическа мисия, никога няма да принуждавам подчинените си да страдат по същия начин.