Балтазар [bg]

И наистина, изненадите вече бяха започнали в къщата, която току-що бях напуснал, въпреки че за тях щях да науча чак на следващия ден. Но макар да бяха изненади, всички ги възприеха в стила на града — с покорство и смирение, които бяха типично мюсюлмански. Защото в Александрия никой никога не може да се потресе дълбоко; за нас трагедиите съществуват само колкото да разнообразяват разговорите ни. Смъртта и животът са просто рисковете на случайността, които не могат да бъдат избегнати и не заслужават нищо повече от снизходителни усмивки и разговори, разпалени от ненадейната им поява. Щом съобщиш на някой александриец лоша новина, той веднага ще ти отвърне с думите: „Знаех си, че нещо такова ще се случи. Винаги така става.“ А ето какво бе станало.

В цветната оранжерия на Червони имало само няколко старомодни шезлонга, върху които била натрупана цяла камара палта и зимни наметки; когато гостите започнали да се разотиват, целият дансинг се покрил със захвърлени домина и всички се впуснали да търсят своите кожи и пелерини. Мисля, че именно Пиер направил откритието, докато ровел в планината от палта за кадифеното си сако, което бил захвърлил там още в началото на вечерта. Във всеки случай по това време самият аз вече си бях тръгнал и вероятно съм бил на път за вкъщи.

Открил Тото дьо Брюнел, все още топъл с кадифеното си домино, ръцете му щръкнали нагоре като лапите на куче, което се е търколило по гръб, за да му почешат корема. Бил заровен надълбоко под пластове палта. Едната му ръка, пресегната към слепоочието, сякаш да попречи на фаталното дело, преди да е станало късно, стояла като внезапно замръзнала, вдигната малко по-високо от другата. Като че искал да се предпази от невидима палка. Иглата от широкополата шапка на Помбал била забита странично в главата му с такава сила, че го забола като хербарийна пеперуда. Преди това Атена и Жак правили любов точно там; всъщност тялото й лежало буквално върху неговото — факт, който при нормални обстоятелства щеше ужасно да се понрави на Тото. Но той бил мъртъв, клетият Тото, а върху пръста му продължавал да се мъдри пръстенът на моята любов. „Джъстис!“