Гръмотевичния щит [bg]

Той я погледна и се усмихна широко. Това го накара да изглежда като момче.

— Брат ми е в отряда му. Бил е с него в Кадеш.

— Да, да, велик войн. Всичко това вече съм го чувала, Кеон.

— Нямаше да говоря за война, господарке. Всички знаят, че Хектор е боец. Величието му обаче е в малките неща. Той знае имената на хората си и тези на жените им. Брат ми не е офицер. Говорил е с Хектор само веднъж, докато са седели до един поток. Тогава му казал за бременната си съпруга. Когато детето се роди, принцът му прати златна чаша за подарък. — Той извърна поглед. — Това сигурно не звучи като кой знае какъв жест.

— Напротив — каза Андромаха. — Бих се изненадала да науча, че баща ми знае името на дори един от войниците си. Той никога не би си и помислил да прати подарък на някой от тях.

Тя излезе пак под слънцето и продължи по пътя. Кеон я настигна. Появи се лек бриз, а няколко разпокъсани облака закриха светлината. Докато вървяха надолу по склона, стана по-хладно и вятърът зашепна над локви от вчерашния дъжд.

Накрая видяха фермата и конните пасища зад нея. Главната сграда бе стара, построена от камък, с един етаж и плосък покрив. Трите постройки около нея бяха построени от дърво, издигаха се по-високо и имаха широки врати. Едната очевидно бе конюшня. Другите две сигурно служеха като складове, или поне така предположи Андромаха.

Пред главната сграда няколко души се опитваха да хванат прасе, което бе избягало от кошарата си. Животното се обърна и се засили към мъжете, принуждавайки ги да се разпръснат. После се подхлъзна в калта, претърколи се и се блъсна в счупената ограда. В този миг един едър мъж, гол до кръста и покрит с кал, се хвърли върху него. Прасето избяга и гигантът се подхлъзна с лицето напред, забивайки нос в оградата, което предизвика смеха на приятелите му.

Андромаха чу смеха им, донесен по вятъра и настроението й се пооправи. Докато двамата с Кеон слизаха надолу по хълма, мъжете оформиха полукръг около прасето в опит да го върнат зад оградата, но то отново се затича към тях. Този път покритият с кал гигант прецени скока си по-добре и сграбчи с масивните си ръце плешките на животното. То изсумтя и се опита да се бори, но той го притисна към земята. После за всеобща изненада стана на крака, сграбчил голямото прасе в ръцете си. Пързаляйки се в калта, той се запрепъва към ограждението.

Останалите сграбчиха падналата греда и я наместиха на мястото й. Мъжът пусна втрещеното прасе, а после се затича обратно към оградата. Звярът се втурна да го преследва. Гигантът достигна целта си точно преди прасето и скочи над нея. Приземи се в една локва и пак падна. Отново избухна смях. Мъжът седна, опитвайки се да изчисти калта от лицето и косата си. После видя Андромаха.

Хектор бавно се вдигна на крака.

— Какво неочаквано удоволствие — каза той.

Андромаха не му отговори. Умът й избяга обратно в палатката на гадателя Аклид, който бе предсказал трите големи любови в живота й. Първата беше Хеликаон. Втората беше Дъбът. „И как ще го позная?” — бе попитала тя.

„Той ще се въздигне от калта, а тялото му ще е опръскано е нечистотиите на прасета.”