Оскар за смъртоносна роля [bg]

— Юля, какво общо има това? — намръщи се полковникът.

— Има! Има, защото сега тя непрекъснато се накисва в разни истории! Заради тебе! И твоето възпитание! И да се омъжи все не може!

— Юля, ситуацията е много сериозна… — солидно и натъртено произнесе Валерий Петрович. — Заради нейната безопасност трябва веднага да говоря с Таня!

— Да говориш?! Ти си полудял! Детето току-що заспа!

— Юля, от нашия разговор зависят много неща. А състоянието й не е толкова тежко, че да не може да говори…

— Ти!… — задъхвайки се от яд, почти изкрещя бившата му жена. — Ти имаш наглостта да обясняваш на мен какво е състоянието на моето дете?!

— Въпреки това аз трябва да поговоря с нея! — Валерий Петрович решително направи крачка към стаята.

Юлия Николаевна прегради пътя му със сухичкото си телце, дори ръцете си разпери.

— Няма да те пусна!

Валерий Петрович направи още една крачка напред.

— Ти няма да влезеш при нея! — тя повиши глас с още един-два тона. — Какво, милиция ли да викам?!

— Юля, по-тихо! Ще събудиш Таня…

Юлия Николаевна понижи глас и прошепна яростно:

— Не разбираш ли?!… Не разбираш ли, че разговорът с теб ще бъде травма за детето?!

— Юля!

— Не, не и не!

— Добре… — предаде се Ходасевич. — Ще почакаме докато се събуди.

— Няма да ти дам да говориш с нея! Мислиш, че не разбирам ли?! Ти пак си оплел Танечка кой знае в какво!

— Юля!!! — полугласно изръмжа Валерий Петрович.

Изръмжа не защото беше загубил търпение — търпението му беше почти безгранично, а защото неговото изръмжавате, както той добре знаеше от предишния си семеен живот, беше единственият начин да потуши пламъка на бившата си жена. След това хвана с две ръце слабичките рамене на Юлия Николаевна и хубавичко я разтърси. Тя взе да мига като с опасение го поглеждаше.

— Юля — повтори той спокойно, — слушай ме внимателно. Трябва да знам как Танечка е прекарала последния ден. Какво е правила. С кого се е срещала.

Юлия Николаевна уплашено го слушаше. Уплашено и послушно.

— От това зависи здравето й. И животът й. Аз… трябва… да… зная — произнесе той разделно. — Разбираш ли или не, дявол да го вземе!

И той още веднъж я разтърси за раменете.

Юлия Николаевна се сви, отпусна глава и промърмори, гледайки настрани:

— Тя все едно няма да говори с теб за всичко.

— Защо?

— Защото има неща, които не се обсъждат с мъжете.

— Какво искаш да кажеш? — бързо и уплашено попита Ходасевич.

— Тя трябваше да има дете — тихо и тъжно каза Юлия Николаевна. — А сега… Сега вече го няма…

— Но не са я…

— Не, не са я изнасилвали, ако това имаш предвид.

— Слава богу! — изтръгна се от Ходасевич.

— Да бе…

— Юля, ти разбираш, че трябва да разберем кой е сторил това?!