Изгорени мостове [bg]

Стори й се странно да наблюдава отдалеч първия етап на едно разследване. Толкова дълго тя бе играла ръководната роля в такива случаи. Тя вземаше решенията. Тя разпределяше задачите на персонала. Тя подтикваше всички да не пестят усилията си — в името на мъртвите и на живите. А сега беше просто един от зяпачите, които се събираха на такива места.

— Ела, Флаш — каза тя и щракна с пръсти към кучето, което сновеше насам-натам по хълма на стотина ярда от нея. Флаш бързо дотича, сниши се и се отпусна до нея, изплезила език. Карол приклекна и зарови пръсти в гъстата козина на врата й. Не й се искаше да тръгва от тук; спомените за миналото й пречеха да се откъсне от гледката. Но и не искаше някой, който оглежда пейзажа отдолу, да я забележи.

Докато тя гледаше, още една кола се появи по пътя. Движеше се с висока скорост, а на мястото на тринайсетицата, която означаваше „Западен Йоркшър“, на покрива бе изписано 51 — следователно колата принадлежеше на полицията в Брадфийлд. Какво ли водеше полицаи от Брадфийлд на местопрестъпление в територията на Западен Йоркшър? От собствен опит знаеше, че детективите от двата криминални отдела не можеха да се понасят. Трябваше да има много сериозна причина за появата на ченгета от Брадфийлд в самото начало на едно тукашно разследване.

Колата на Брадфийлдската полиция спря до входа на паркинга, пред друга паркирала кола, и от нея слязоха двама души. Дори от това разстояние се виждаше, че са жени. Карол не можеше да разчита на очите си, за да ги идентифицира, но логиката й подсказваше, че дребната, тъмнокоса фигура, която бе седяла отпред до шофьора, можеше да е единствено главен инспектор Алекс Фийлдинг. Беше й равна по чин и пълна нейна противоположност в много други отношения. Фийлдинг беше авторитарна и държеше на протокола, докато Карол бе далеч по-непринудена и склонна да работи в екип. Фийлдинг държеше единствено на фактите и не се интересуваше от историята, която се криеше зад тях; Карол обичаше да работи с Тони, защото той й помагаше да разбере първопричината на престъплението. Фийлдинг беше омъжена и имаше син — емоционалните отношения й създаваха опора, която Карол така и не бе успяла да си осигури. А сега по всичко личеше, че тя има и нов помощник. Предишният беше един върлинест, кокалест сержант от Ълстър, който постоянно повтаряше, че иска да се прибере у дома. Където и да бе отишъл той, фигурата на жената, която бе дошла на негово място, беше много позната на Карол. Не можеше да се закълне, но бе много склонна да се обзаложи, че новата служителка в отдела на Фийлдинг е Пола Макинтайър.