Изгорени мостове [bg]
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-145-0
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгорени мостове [bg]». Краткое содержание книги:
Пола се поизправи и тупна с юмрук възглавницата си, за да й придаде желаната форма.
— Отговарям ти честно — не знам. Мисля, че някой я е отвлякъл, но нямам представа дали я държи някъде затворена или… В това отношение се лутаме в тъмното. Не мога да не си мисля, че появата на леля Рейчъл в ролята на спасител ще накара Торин да мисли най-лошото. На негово място щях да започна да губя надежда.
— А може това да е най-добре за него — Елинор се сгуши до Пола. — Да започне да приема онова, което най-вероятно ще се окаже реалност. И присъствието на леля му може да му помогне да го направи.
Пола се прозя и потупа ръката на Елинор.
— Безспорно няма нищо лошо в това двамата да се опознаят по-добре. Ако Бев не се върне у дома, той така или иначе ще трябва да заживее с нея. Или с баба си. Поне докато баща му не получи заповед да се прибере у дома.
Елинор измънка нещо неразбираемо и целуна Пола по рамото.
— Е, да видим какво ще донесе утрешният ден.
И това бе последното, което си спомняше Пола. После телефонът й зазвъня. Хвърли поглед към часовника, докато отговаряше. Шест и тридесет и седем минути.
— Сержант Макинтайър — изпъшка тя.
— На телефона главен инспектор Фийлдинг. От полицията на Западен Йоркшър ни се обадиха, че са открили труп. Идентифицирали са го като Бевърли Макандрю, вашата изчезнала позната. Повиках кола, ще ви взема от дома ви след двайсет минути. Бъдете готова за тръгване.
— Добре — каза Пола, осъзнавайки, че вече няма кой да я чуе. Все още полузаспала, тя седна в леглото и прокара пръсти през тъмнорусата си коса. Искаше й се да повярва, че телефонното обаждане е било част от лош сън, но знаеше, че не е така. Бев беше мъртва.
Елинор се обърна към нея и измърмори сънливо:
— Твоят телефон ли звъня току-що?
— Беше Фийлдинг. Ще ме вземе с колата след двайсет минути.
Сега не беше моментът да каже на Елинор. Не би било почтено да очаква от нея да крие наученото от Торин, докато седи на закуска с него. А не беше редно да се казва на Торин каквото и да било, преди да бъдат сигурни, че мъртвата жена е наистина майка му.
— Какво е станало? — Елинор вече се беше разбудила. Достатъчно добре познаваше работата на жената, която обичаше.
— Мисля, че има някакъв напредък по случая с убийството на Надя Вилкова — в известен смисъл това беше истина. Пола стана и се наведе да целуне Елинор. — До скоро.
Едва успя да излезе навреме, но го направи, така че вече чакаше пред къщата, когато Фийлдинг се появи. За нейно учудване шефката й подаде картонена чаша с кафе, когато Пола влезе в колата.
— Открили са тялото горе сред хълмовете. Там надали ще намерим кафене — отбеляза сухо Фийлдинг.
— Какво точно са намерили?
Преди първото кафе й беше по-лесно да слуша, отколкото да говори. А Фийлдинг очевидно беше от хората — чучулиги.
Тя се приведе през пролуката между двете предни седалки, за да й бъде по-лесно да разговаря с Пола, която седеше отзад.
— Ако ми даваха по пет лири всеки път, когато някой, който си разхожда кучето, открива труп, досега щях да си правя слънчеви бани на яхта в Карибско море. Някакъв управител на местна ферма — излязъл на разходка с ловните си кучета, но стигнал само до паркинга. Тялото било оставено зад каменен контейнер за отпадъци. От полицията на Западен Йоркшър не ни уведомиха дали жената е била убита там или тялото просто е било изхвърлено на това място. По описание състоянието на тялото е подобно на състоянието, в което бе открита Надя. Лицето — обезобразено до неузнаваемост, пребита, гениталиите залепени — тя спря и отпи пода от една бутилка. — Но не затова ни се обадиха.
— А защо?
— Дрехите и чантата са били оставени край трупа, също както беше при Надя. В този случай са били натъпкани в контейнера за боклук. Когато пуснали данните в компютъра, установили, че е обявена за издирване. Обадили се на Джон Океке — отишъл е там като лице за контакт. Веднага щом научил подробностите, казал на техния старши офицер да ми се обади. И ето ни тук.
— Но той е държал Надя при себе си в продължение на три седмици, преди да я убие. Бев изчезна преди по-малко от три дни. Това е огромна разлика.
— Ключовите елементи от почерка на престъпника са еднакви, Макинтайър. Има повече прилики, отколкото разлики.
— Синът й е само на четиринайсет години — каза Пола.