Изгорени мостове [bg]

Поучуди се, че Флаш не протестираше, когато я остави сама. Според Никълъс, Флаш била навикнала да спи в един килер с майка си и другите кучета от кучилото. Карол се беше притеснила, че кучето може да се почувства самотно. Но то изглеждаше съвсем доволно от съдбата си, и по нищо не личеше, че иска да избяга от новия си живот.

— Не ми трябваше много време да си падна по теб, нали? — отбеляза Карол, докато се катереше нагоре по хълма след щастливото куче. Настроението й беше значително по-добро в сравнение с предния ден. Може би причината беше във времето. А може би жизнерадостта на кучето беше така заразителна, че нямаше как да не й повлияе.

— Какво ли е разказвал Майкъл на Джордж Никълъс за мен, та той е решил, че имам нужда от куче? Защото, дявол да го вземе, може и да се окаже прав.

Стигнаха доста бързо до дърветата на върха на хълма. Кучето изглеждаше също толкова бодро, както и когато потеглиха. Карол си спомни намека на Никълъс за нуждата от движение.

— Хайде тогава, да минем под дърветата и да повървим по хребета — каза тя и тръгна напряко през брезите и елшите, които се бореха с постоянните ветрове, брулещи хълбоците на хълма.

След десет минути Карол вече беше прекосила горичката и пред нея се разкри спираща дъха гледка към обширната хълмиста пустош и долината в подножието на възвишението. Но тази сутрин гледката, която бе навикнала да вижда, съдържаше различни елементи. Елементи, добре познати на Карол, като изключим това, че тя бе свикнала да ги вижда в съвсем различен ракурс.

На изток, може би на миля от мястото, на което стоеше тя, на осветения от току-що изгрялото слънце път край паркинга при Уайт Едж се бяха наредили много превозни средства — но самият паркинг си оставаше пуст. Тя разпозна половин дузина полицейски коли и лендроувъри. По идентификационните номера, изписани с едри цифри на покривите, тя прецени, че колите принадлежат на полицията на Западен Йоркшър. По маркировката на едната личеше, че превозва служебни кучета, останалите бяха стандартни, от онези, с които полицията се отзовава на повикване. Имаше и четири коли без маркировка, както и линейка. Паркингът беше отцепен с трепкащи на вятъра ленти, вероятно от онези, с които полицията огражда мястото на произшествието, няколко фигури се бяха струпали около нещо, което Карол не бе в състояние да различи. Нещо с височина половин човешки ръст и като че ли каменно.

Това беше местопрестъпление — при това явно ставаше дума за тежко престъпление. Единствените престъпления, които биха предизвикали такова струпване на полиция толкова рано сутринта, бяха убийство, опит за убийство или тежко сексуално престъпление, извършено с особена жестокост. Именно тези престъпления изпълваха нейния живот, осигуряваха поминъка и жизнените й стимули в продължение на години. Разкриването на такива случаи бе й помогнало да изгради кариерата си. Престъпления, които едновременно стимулираха стремежа й към справедливост и й даваха възможност да преследва тази своя постоянна цел.