Изгорени мостове [bg]

— Шоуто започва — измърмори тя, хвърли цигарата си в една локва и също понечи да влезе. — Какво намери, Коуди? — попита тя, изравнявайки се с него.

Той я изгледа хитро.

— Аз си знам, а вие се опитайте да откриете.

Гневът припламна внезапно у нея. Ако преглътнеше сега, това щеше да се отрази на отношението на Коуди и останалите към нея.

— Детектив Коуди, няма да е зле да не забравяте кой от нас е сержантът — каза тя рязко. — Аз съм непосредственият ви началник и когато ви задам въпрос по текущо разследване, очаквам да получа отговор.

Лицето на Коуди почервеня, което не го направи по-привлекателен.

— Не съм искал да ви обидя, сержант.

Той се смръщи и гъстите му вежди се сключиха.

— Винаги се шегува така тъпо — намеси се другият детектив в опит да разведри атмосферата.

— А вие сте…?

— Детектив Карпентър, сержант.

— Лично аз си падам по шегите — продължи Пола с непринуден тон. Качваха се по стълбите, вървейки близо един до друг. — Само че трябва да са смешни. Имайте предвид това, Коуди, и няма да възникват проблеми. А сега ми кажете какво сте открили. Спестете си пълното описание за главния инспектор. Кажете ми само основното.

Той изсумтя, но й разказа онова, което тя искаше да чуе.

— Надя излиза от киното и тръгва към паркинга. Колата й е много надалеч, защото е паркирала доста по-рано, когато паркингът е бил претъпкан. Някакъв тип тръгва след нея. Носи нещо като метално куфарче, подобно на куфарчетата, в които се пренасят професионални фотоапарати. Тя отваря багажника, за да остави там покупките си. Той се приближава зад нея. Не може да се види ясно какво става всъщност, но той я блъсва в багажника, поставя куфарчето на капака, привежда се към нея за около минута, после се качва в колата й и потегля.

— Помолихме главния инспектор да прати запитване до Националната база данни на центъра за автоматично разпознаване на регистрационни номера, за да проследим колата — намеси се отново Карпентър. Изглеждаше неестествено ентусиазиран за човек, комуто предстои да се рови из купища информация. — По всички улици около „Трафорд Сентър“ има много камери за наблюдение. Би трябвало да успеем да го проследим без проблеми.

Те влязоха заедно в стаята на отдела. От тук от там се разнесоха възторжени подвиквания. Фийлдинг излезе от кабинета си и плесна с длан дланите на няколко от подчинените си.

— Готови сме, Коуди. Включи флашката в някой компютър, за да видим какво си ни донесъл.

Всички насядаха с лице към бялото интерактивно табло, някой изключи повечето лампи.

— Започваме — обади се Коуди. Описанието му се оказа точно. Надя излезе от киносалона и слезе пеш до долния етаж, където се намираше паркингът. Когато излезе навън, остави на земята торбите с покупките си, за да закопчае сакото си — беше студено. Многото ситни копченца й отнеха доста време. Пола разпозна жакета — беше същият, който бе видяла в лабораторията. За съжаление нямаше как да доближат картината толкова, че да преброят копчетата на маншетите. Надя продължи напред и излезе от кадър. След нея излезе една двойка, мъжът вървеше, прегърнал жената през раменете. Двамата се смееха и разговаряха, не обръщаха внимание на нищо около себе си, и не забелязваха фигурата на трети човек, който вървеше на малко разстояние зад тях, със сведена глава, така че трудно можеше да се различи нещо. Той продължи да се крие зад тях, докато те също излязоха от кадър.